„Големият град дава повече възможности за работа“, казват мнозина. Разбира се, те са прави. Възможности да си експлоатиран, да си недооценен и никой да не се интересува от твоето личностно и кариерно израстване, се предлагат надлъж и нашир. Споделеният опит може да ни спести много време в лутане, а истории като тази могат да ни предпазят от вземането на грешни решения. 

Запознайте се със Стефан Стефанов. Човек, преминал през немалко работни места в България и в чужбина, с надеждата да намери това, което търси, и да изгради по-добро бъдеще за себе си и своето семейство. Но нека да се върнем по-назад във времето.

Стефан прекарва детството си в гр. Мездра. Още от дете той помага вкъщи и подхожда отговорно към задълженията си. Детството му преминава спокойно и любимо негово занимание е четенето на книги. След 8-и клас той става още по-самостоятелен, като се премества да учи във Враца. Там обаче попада в неподходяща среда и доброто четящо момче се превръща в дребен хулиган. Пиянски истории, побоища, дискотеки и всичко това в лоши среди – така минават четири години от живота му. Младото момче осъзнава, че е повлиян от средата и че нещата, които прави, не са добри. „Когато станах на 18 години, си казах – или оставам в тази среда и водя безсмилен живот, или се махам оттук и започвам нормален живот наново, докато е време“, споделя Стефан.

За да избяга бързо от тази среда и от страх да не се подхлъзне в неправилни действия отново, Стефан решава първо доброволно да се запише в казарма. След 9 месеца се мести в София и започва работа в международна верига ресторанти за бързо хранене. Там минават 15 години от живота му! Научава се да работи добре и бързо на всички позиции, да се сработва в екип, да общува с клиенти и да организира правилно работата си. Придобива умения, които го правят ценен кадър във фирмата. Приносът, който дава, е огромен, но дали това се отразява заслужено и на заплащането му през тези години? В миналия брой на „Красиво Ветрино“ ви разказахме за Нурай Юсеинов, който бе поставен в същата ситуация. Експлоатиран на работното място, без развитие и справедливо заплащане. Голяма международна компания го прави, а какво остава за по-малките бизнеси?! Главната цел е единствено печалбата – не се работи за клиентите, за общото благо и за подобряване на средата и развиване на персонала. „Исках да намеря място, в което трудът ми да бъде справедливо оценен, да се мисли за клиента, а не как да му се вземат парите само“, казва Стефчо и си тръгва.

Следват многобройни опити на много места в сферата на ресторантьорството, но без резултат. 

Междувременно в живота му вече е Диана, ражда им се дете и отговорностите стават все по-големи. Идва момент, в който младият мъж вижда, че в България не може да намери това, което търси, и решава да работи в чужбина. 

Пробва в Германия, но скоро отново е разочарован. Мисълта, че всичко ще бъде различно в чужбина, е бързо изместена от реалността. Освен че среща същото отношение от работодателите си, той е и далеч от дома и семейството. Там той е чужд! Разходите за младото семейство непрекъснато растат и те търсят допълнителни доходи, с които да стабилизират финансовото си положение. Съпругата му попада на YouTube канала на „Тогедър България“ и е привлечена от полезните знания там. Това увлича вниманието и на Стефан. Двамата започват да провеждат регулярно онлайн срещи с консултант от фирмата. „Ние винаги сме спестявали, но това, което правихме, е да похарчим за нещо веднага щом спестим. Така всеки път започвахме отначало. Осъзнах, че трябва да инвестираме спестеното, за да може усилията ни да имат смисъл и парите да работят за нас“, казва Стефан.

Семейството е вдъхновено и от проекта „Исторически парк“ и всичко, което се случва около него. По време на почивки идват на посещения, участват и в доброволни дейности в общината. Не след дълго Стефан взема решение да се прибере в България. „Много се впечатлих, че това не е само някакъв проект, а е общност от хора с цел и кауза. Тук никой не е сам за себе си и всеки помага на всекиго. Точно обратното на това, което съм виждал в града, и не само.”

Така през 2022 г. Стефан се премества и започна работа в село Неофит Рилски. „Нямаше значение за мен какво ще работя, само исках да съм сред тези хора. Tук хората имат значение. Всеки може да се развива, няма връзкарство – ако свършиш работата, получаваш заслуженото. Работодателят е справедлив и цялата система тук е такава.“ 

Днес Стефан работи това, което познава добре, може и винаги е искал – отговаря за храната в село Неофит Рилски. Вече няколко събития успешно минаха с негово участие. Не спира да чете финансова литература, развива се и професионално с книги за храненето. Обича да организира хората, да търси нови рецепти и прави всичко това на място, където намира смисъл, сред хора, които го ценят. Семейството му още не живее с него в Неофит Рилски, но скоро и това ще се случи. През лятото Диана и малката им дъщеричка идват и Диана му помага в работата. Детето се чувства добре тук, забавлява се и играе на свобода. Тук родителите са спокойни за децата си – нещо немислимо в големия град, пък и в чужбина. 

За Стефан търсенето приключи. Той е на мястото си. Всъщност всичко е на мястото си, а което още не е, е на верния път. Община Ветрино сбъдва мечти!