Домът на далаверата – община Вълчи дол, заслужава да влезе в учебниците. Властта – така, както се упражнява от кмета и неговите послушници, е христоматиен пример за бавното, методично и подмолно убийство на населеното място! Няколко паразита в местната власт въздигат далаверата и безцеремонното й практикуване до занаят с елементи на изкуство. Ние сме си виновни, че ги търпим и дори им плащаме за това.

Домът на тази далавера е и дом на политическата и зелената корупция, котило на лъжата, свърталище на наглостта, клада на суетата, пиедестал на егоизма...

ТОВА Е ТЪЖЕН ГРАД НА ГЛУПОСТТА! ГРОБИЩЕ НА МОРАЛА, СВОБОДАТА И ДУХА!

Глупостта на местните феодали е чудовищна. Ако бяха по-умни, щяха да разберат, че режат клона, на който седят. Но простотията ходи по хората. Липсата на мярка в грабежа на обществени блага е тъжно доказателство за политическо скудоумие. Местните дерибеи са осъдени на презрение и бавна икономическа смърт, защото заграбеното може да се опази само с нови порции грабеж. Не могат да го оставят и на децата си... На какво са ги научили? На труд? На предприемачество? Ако някой може да печели почтено, той множи богатството си, като допринася за благото на общността, която от своя страна добавя стойност към богатството – неговото и това на всички. Това е стойност, която расте през общото. А идеята за общото благо се ражда в образованието, разцъфва в културата и се предава с традициите. Само така устоява на времето. Люлката на българския дух – това е българското читалище. То разпръсква светлина и отглежда българщината през тъмната доба на робството, когато още не е имало държава. То осигурява приемственост и прекарва нацията през иглените уши на историята. Убийството на читалището е изстрел в сърцето на българина. А който стреля там, би трябвало да знае, че прави това и срещу собствените си потомци. Но къде ти толкоз акъл...

Читалището във Вълчи дол е регистрирано през 1967 г. През 1976-а, след години на самооблагане, дарения, доброволен личен труд, материали, книги и пари, се открива новата сграда на читалище „Димитър Благоев – 1907“, защото местните са имали мечта да има място с библиотека и културни дейности. Читалището става дом на над 23 000 тома книги, закупувани и дарявани от хората, на танцови групи, театрална школа, певчески състави и други дейности, които съхраняват културата и традициите на хората, поддържайки българския дух. Това читалище е единственото от общо 17 читалища в община Вълчи дол, което разполага със собствена сграда по силата на безсрочен и безвъзмезден договор с общината. Чудесно, не ли?

ДА, АМА НЕ! НЕ И ВЪВ ВЪЛЧИ ДОЛ!

Алчността във Вълчи дол няма спирачки. Глупостта – също! Да пожертваш интересите и здравето на всички само за да се облагодетелстваш лично, издава забележителна простотия, гьонсуратлък и нечувана наглост.

СЛЕД КАТО ОТ ГОДИНИ ТРОВЯТ ЗЕМЯТА И ВОДАТА С НЕЗАКОННИ СМЕТИЩА, СЛЕД КАТО ДОПУСНАХА ЧУЖДЕНЦИ ДА ПЕЧЕЛЯТ, КАТО СЪСИПВАТ ПЛОДОРОДНАТА ЗЕМЯ И ПОМИНЪКА НА ЗЕМЕДЕЛЦИ И ЖИВОТНОВЪДИ, ПОЖЕРТВАХА ЗДРАВЕТО И СПОКОЙСТВИЕТО НА ХОРАТА, УНИЩОЖИХА ПРИРОДАТА, СЕГА МЕСТНИТЕ ДЕРИБЕИ ПОСЕГНАХА И НА ЧИТАЛИЩЕТО! ПОСЕГНАХА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, КУЛТУРАТА И ТРАДИЦИИТЕ! НАПРАВИХА ОПИТ ЗА ДУХОВНОТО УБИЙСТВО НА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ!

Ето хронология на грабежа, чието острие е една специалистка по точене на евросредства за лично ползване в три общини, последната в Девня, откъдето си тръгва внезапно с прекратени правомощия.

Хората, специализирали усвояване на евросредства, са членове на партията на парите – такива хора никога не харчат заграбеното сами, те винаги делят с някого, който няма интерес да бъде осветен, и в замяна осигурява спокойствие или път за бягство... Шумът на парите е сближил трайно специалистката и кмета до виртуозен дует от местна величина, превръщайки далаверата в професия, за която се плаща държавна заплата. Познайте от чий джоб...

През април 2016 г. в община Вълчи дол вертикално и внезапно каца Диана Великова и оглавява дирекция „Инвестиционна политика и хуманитарни дейности“ в общината. Първият й светкавичен проект е „Подкрепи ме, за да успея“ на стойност 850 хиляди лева, удължаван до края на 2022 г., с цел предоставяне на социални услуги в Общностен център за деца и семейства. Не е известно кой от Вълчи дол е „подкрепен“ по този проект, но в него са подкрепени и успяват Диана Великова като ръководител-проект и малкият й син Венелин – като юрист. С този проект ръководителката става известна с това, че и 10 лева да влязат, и от тях ще се вземе. През март 2019-а следва втори проект с европейски средства – „Реализация чрез интеграция“ – общ и отнесен като предния, като и двата би трябвало да са насочени към малцинствата. Същите малцинства, които срещу 100-200 лева продават съдбата си на избори. Със свещ да търсите в община Вълчи дол, трудно ще намерите човек, който да се чувства „подкрепен, успял, интегриран, че и реализиран“ благодарение на някой от тези проекти. Стойността на проекта е 900 000 лева, като срокът му на действие е отново удължаван. „Интегрирана и реализирана“ като ръководител на проекта отново е Диана Великова и семейството й, а половината дейности по него се изпълняват от НПО (неправителствена организация) с гръмкото име „Бъдеще за Вълчи дол“, ръководено от другия син на Великова – Николай Великов. За да не му е самотно, е назначена и неговата приятелка. Тук веднага уточняваме, че се работи за бъдещето на няколко човека. По проекта има многобройни обществени поръчки, повечето от които се печелят от фирма „Йорда“, собственост на приближена на Диана Великова.

През ноември 2019 г., вече загряла и в работен режим, Диана Великова набелязва сградата на читалището във Вълчи дол. Читалището се преименува на културен дом, защото за реконструкция на обикновено читалище парите по проекта са малко. Спретват се документите, Великова напада и отбелязва – назначена е за управител на проекта за 500 000 лв., синът й Венелин – отговаря за  инвеститорския контрол. НАГЛОСТТА НЯМА СПРАЧКИ! С ТРЪГВАНЕТО НА ПРОЕКТА ДИАНА ВЕЛИКОВА от Горна Оряховица СИ КУПУВА ОГРОМНА КЪЩА ВЪВ ВЪЛЧИ ДОЛ, А СЪСЕДИТЕ Й ВИЖДАТ РАБОТНИЦИТЕ ОТ РЕМОНТА НА ЧИТАЛИЩЕТО ДА СЛАГАТ ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ И ДОГРАМА НА ЦЯЛАТА Й КЪЩА. Под вещото ръководство на Венелин Великов се разкулачва покривът на сградата през дъждовния сезон и ЗАЕДНО С ПАРИТЕ ПОТИЧА И ВОДАТА! Сградата се наводнява, съсипват се помещения, качествен естествен паркет, застрашени са книгите, тече в склада при ценните народни носии, ушити по европейска културна програма. Читалищното настоятелство провежда обществена поръчка и извършва ремонт, като плаща със средства от собствения си бюджет, за да се спасят книгите и да продължи дейността си. Но само няколко месеца по-късно, през април 2022 г., цялата институция, без писмена заповед, заедно с 23 хиляди тома книги, всичкия инвентар, всички групи, дейности и хора, са изхвърлени в срок от два дни от сградата БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И БЕЗ ПИСМЕНА ЗАПОВЕД и са набутани в дървените бараки на бившите „Социални грижи“. Библиотеката е натъпкана в бараката, където жените от "Чистотата" си държат метлите и лопатите... Диана Великова изземва договора за сградата на читалището уж за справка и никога не го връща. На улицата остават Женската фолклорна група – на 38 години, с 3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала от четири фестивала само за 2022 г., Детската школа за народни танци, Танцовият клуб. Цяло лято репетират по поляните, а през есента ги пускат по милост в Клуба на ветераните, като се топлят с печки от вкъщи. Книгите и ценните народни носии са натъпкани в кашони. На молбите да бъдат върнати в сградата кметът отсича с твърдото „След 5 години!“, заради предназначението на усвоените средства, защото иначе ще трябва да връщат пари. Така читалище „Д. Благоев – 1907“, чиято сграда е построена с доброволния труд, парите и мечтите на местните хора, е на улицата! Едва ли има наивници, които да вярват, че тази сграда ще бъде отново дом на читалището. Много скоро ще бъде „закупена“ от удобен човек, по удобен начин, за да има удобна за някого съдба.

ЕТО КАК КУЛТУРАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО, ТРАДИЦИИТЕ И ПРИЕМСТВЕНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ СА ИЗРИТАНИ НА УЛИЦАТА БЕЗПРИЗОРНИ, УНИЗЕНИ И НЕНУЖНИ ОТ ПРОСТАШКАТА АЛЧНОСТ И НАГЛОСТ НА ЕДИН КМЕТ и ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪРЖАНКА.

Как нямат срам да ходят по улиците тези хора? С времето те стават все по-безцеремонни и заслепени от жаждата си за печалба. Забравят, че за разлика от покровителите си, за които отчисляват такса спокойствие, няма къде да се скрият – те и потомците им! Политическото им скудоумие им пречи да осъзнаят, че режат клона, на който седят. 

ОТГОВОРНОСТТА ЗА ТОВА, ЧЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА ВЪРШАТ ВСИЧКО ТОВА, ОБАЧЕ Е НАША!

Диана Великова днес е пенсионирана, но само за да не бие на очи, като продължава да „движи“ европроекти. Сега подготвя един за компостиране. Добре е съседите да следят с какво ще се обзаведе. Великова заема половин щат като медиатор и половин щат като медицинска сестра (това, както и всичко около Великова просто плаче за проверка!!!) в Общностен център – Вълчи дол, където отново е на заплата. В момента работи за ГЕРБ, но е сменила много политически сили. Парите не миришат, важно е тяхното количество. Те купуват лесно нищожното количество съвест на безсъвестните. След сигнал до КПКОНПИ синът й Николай Великов, който се е ширил като шеф на НПО-то в празната сграда на културния дом със заплата, по думи на осведомени, над 1500 лв., бързичко изчезва оттам. Но не го мислете – той и брат му са нагласени на топло в други общински дейности. Днес в „ремонтирания“, но празен „културен дом“ се ширят общо три жени – 1 управителка и 2 служителки, които би трябвало да се занимават с хора със социални потребности. КАКВА ИРОНИЯ! Има ли човек без социални потребности? А без културни потребности? Защо тогава сградата е празна? Къде са потребностите на хората, изпълнили тази сграда с живот, къде са потребностите им от книги, от музика, от танц и песен? КЪДЕ СА ТРАДИЦИИТЕ, КУЛТУРАТА И СВЕТЛИНАТА, КОИТО ЧИТАЛИЩАТА НИ СЪХРАНЯВАТ ОЩЕ ОТ ТЪМНИТЕ ДОБИ НА БЕЗПРОСВЕТНОТО РОБСТВО? НЕ СМЕ ЛИ ОТНОВО В РОБСТВО?

Домът на далаверата обикновено е и дом на страха, дом на апатията и дом на погиналия дух!

КОГАТО ДУХЪТ ПОГИНЕ, МАТЕРИЯТА ГО СЛЕДВА...

Нацията и държавата се запазват не просто в зависимост от силите на разрушение, действащи отвън, а в резултат на вътрешната мобилизация на народа. Това се отнася и за отделния човек – принципът е същият, въпросът както винаги е в мащаба.