Запретнали ръкави и в работни дрехи се устремяваме към огромната новозасадена гора зад Исторически парк, която наброява над 5000 дръвчета. Чинарите, които засадихме през лятото и есента, са пуснали здрави корени дълбоко в плодородната и сочна почва. Сега заравняваме пръстта около тях и запълваме дупките, останали при засаждането им. Познаваме целия процес, защото сме помагали в грижите за всичко – изкопаването на дупките, засаждането, укрепването с колчета, поливането и косенето на тревата около самите дръвчета, и държим пръстта, която е останала от изкопаването, да бъде заравнена на целия терен. Това е работа за сръчни и силни ръце, която изисква внимание – разбиване на буците и заглаждане около самите дръвчета, за да се получи така, че при дъжд водата да се събира в кръг около корена на дървото и да отива точно там, където е най-нужна. През лятото, когато тревата расте най-много, ако не е заравнен теренът, това ще пречи на косачките на трева и те ще засядат, докато подстригват моравата между дърветата. С мисъл за месеците напред успяваме да свършим и тази безобидна, но важна задача, като отново брилянтно организирани в екипи по двама, с мотика и търмък, обгрижваме всяко дръвче.

Този ден в с. Неофит Рилски е многолюдно, селото е пълно с гости, които са част от различни мероприятия, а техните деца имат нужда от внимание и занимания, които да ги държат далеч от телефоните – чудесна възможност да помогнат с дръвчетата и да се раздвижат на въздух.

Времето е с нас и това ни позволява след подсилването с вкусната, домашно приготвена храна в селото да направим разходка до парка. Това ни носи удовлетворението, че правим нещо полезно и хубаво в близост до нашето населено място, с неговите прекрасни къщи – архитектурни шедьоври, които не можеш да подминеш, без да се развълнуваш. 

 Като доброволци, загрижени за резултата, осъзнаваме, че голяма част от дейностите ни трябва да ги повтаряме, за да се задържи ефектът и да се получи красивата гора край парка. Но ние сме свикнали, сработили сме се и знаем как да го направим забавно. След като завършваме с указаните дейности по дръвчетата, се спускаме покрай Исторически парк по главния път към селото и започваме оборка на отпадъците. Това отново е рутинна дейност, която с времето приемаме за нормална, както приемаме и миенето на зъбите, оправянето на леглото, ходенето на фризьор. 
Ако нещо не е почистено и оправено, ние се хващаме дружно и го почистваме и оправяме. Така неусетно сме събрали няколко чувала с бутилки, фасове, опаковки и какво ли още не и стигайки до селото, забелязваме нещо, което започва буквално да ни боде очите – парчета засъхнала кал, паднала от гумите на големите строителни машини. Тази кал създава огромно неудобство на шофьорите, които преминават оттам, и потенциално може да навреди на ходовата част на автомобилите. Веднага се захващаме да разчупим тези „бабуни“ от кал и да ги махнем от пътя, за да бъде свободен за нормално придвижване. Така комбинираме няколко дейности наведнъж, озовавайки се отново в Неолитното селище, готови да хапнем за пореден път заслужено. А откъде знаем, че е заслужено?
По добрите думи на местните баби и дядовци в селото, които ни благодарят, като виждат как усърдно работим и правим така, че средата около всички нас да е по-красива и спретната. Тяхната оценка е нашата награда, че правим правилните неща. А примерът, който даваме на децата, които работят с нас, остава завинаги у тях и когато се приберат вкъщи и се огледат, веднага ще поискат да си почистят и подредят, за да изпитат отново онова чувство, което изпитват, когато доброволстват при нас – удовлетворение, което с годините ще обикнат и ще търсят.