Най-лесно се управлява роб, на когото е вменена илюзията, че е свободен. 

Днес имаме тоталната възможност да споделяме в социалните мрежи всичко, което поискаме, с милиони хора по света. Или поне си мислим, че е така… Кога сме имали такава свобода и възможност – да кажем всичко едва ли не на всички? Днес в интернет пространството няма цензура. Затова пък има стандарти. Те се прилагат избирателно и следват не законите на етиката, а политическата коректност. По метода на пробата и грешката разбираме, че има теми, по които и да пишем, никой няма да ни прочете, нито да ни гледа. Иначе сме свободни да пишем за каквото намерим за добре. Стандартите на социалните мрежи обаче обичат безобидна информация (цветенца, кафенца и др.) или мнения, които се отнасят до личния, социалния или политическия живот, но касаят предварително одобрени, политически удобни, актуални за момента теми като например – оръжие ЗА Украйна, лошата Русия, добрата Америка, щедрата Европа, приятелите от НАТО, евроатлантизъм, въвеждане на еврото и т.н. Специално избрани за България партньори на фейсбук, туитър, инстаграм, ютюб, а скоро и тик-ток, следят за това, неудобни за властта личности, организации, теми и информация да не достигат до широката публика. Освен това специални компютърни програми следят за определени ключови думи, които, ако бъдат намерени, задействат автоматично ограничение или директно блокиране на потребителя. Всичко това се обяснява с факта, че се нарушават „стандартите на общността“ – новата религия на интернет  пространството – нещо средно между дървено желязо и Светата троица – не е известно какво представляват, но затова пък всички се кълнат в тях. 

НОВИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН ФАШИЗЪМ

Ние решаваме колко хора ще те прочетат и това ще се случи само ако говориш каквото ни е удобно. Ако решим, те блокираме и можем да направим това във всеки един момент, дори когато мълчиш, защото си нарушил „стандартите на общността“. Можеш да се оплачеш, ще разгледаме твоя случай при първа възможност. Всеки, който реши, може да те докладва, но това дори не е задължително – ние винаги можем да кажем, че е постъпило оплакване срещу теб. 

СВОБОДАТА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ Е ИЗВРАТЕНО И АБСУРДНО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СИ УЖ СВОБОДЕН, НО НЯМАШ ДОСТЪП ДО СВОБОДАТА!

„За какво ти е телефон, ако не можеш да говориш, Нео?”, пита агент Смит арестувания Нео в сцена от култовия филм „Матрицата”. Това е ключов въпрос, зададен през далечната 1998 г., който още тогава с огромна точност назовава лепкавата заблуда, че социалните мрежи осигуряват свободен достъп до информацията, до истината. Ние имаме достъп до средствата за свободна комуникация, някой друг решава дали посланието ни ще стигне до хората. Цедката, която пропуска само удобното за силните на деня съдържание, ни внушава, че никой не се интересува от това, което казваме, че всъщност то е маловажно и няма стойност. Истината е, че истински стойностното умишлено се крие и ограничава, защото пречи на манипулацията. Ето защо за социалните мрежи, а и за другите медии новините за успехите на Исторически парк, развитието на община Ветрино, вдъхновяващите истории от Земята на свободните хора и от Долината на предприемачите не съществуват или трудно достигат до хората. Целта е да се създаде впечатлението, че нищо не се случва, че няма движение, развитие, живот. Информацията, че в България е възможно хората сами, без помощта на държавата, да създадат нещо полезно, красиво и устойчиво, предизвиква ужас у тези, които държат да управляват умовете ни. Току-виж сме се убедили, че имаме сили, че заедно можем, че има надежда. Когато ни вменяват непрекъснато страх и тревожност колко сме слаби и как не можем и не бива да мърдаме, че иначе – още по-страшно, всъщност ни внушават, че непременно имаме нужда точно те да ни управляват, точно те да решават вместо нас. Ама моля ви се, имате право да кажете всичко! Само че никой не може да ви чуе!

ТОВА НЕ Е СВОБОДА, А ИЛЮЗИЯ ЗА СВОБОДА!

Пребивавайки в илюзията, че сме свободни, ние не мислим критично, не задаваме въпроси, не търсим отговорност – ГЛАВНО БЕЗДЕЙСТВАМЕ. Превръщаме се в социален зеленчук, оставил съдбата си в чужди ръце. 

Наивно вярваме, че те правят най-доброто за нас, докато всъщност те правят най-доброто за себе си, принасяйки нас в жертва.

Това са правилата на новия дигитален ред. Единственият начин да им се противодейства е да излезем от мрежата, защото днес, в нашия ден, нещата зависят само от нас, от нашата воля, от нашите усилия. Никой на света не може да ни попречи да говорим, да се срещаме, да четем смислени и зареждащи четива във вестник „Красиво Ветрино“, да се насърчаваме, да се учим, да действаме. Най-вкусен е дъхавият хляб на труда ни, а не неговата картинка във фейсбук. Социалните мрежи са капан, който вече познаваме и умеем да избягваме. Създаваме собствени канали за общуване като „Красиво Ветрино” в Telegram, YouTube, както и сайта на „Красиво Ветрино“.

„Красиво Ветрино” е фар на надеждата, че е възможно, че можем и че си струва да опитаме. ЗАЕДНО! Чрез стотиците доброволци вестникът ще продължи да достига до хилядите си читатели. Ние изпитваме любов към истината и й проправяме път. Защото изпълняваме мисия – да ви покажем, че Доброто е възможно и то се твори в община Ветрино, България!