Неведнъж сме казвали колко е важно как и кого избираме, колко и каква власт му даваме, защото в неговите ръце поставяме съдбата си. Хората намират това, което става в София и на централно ниво, за някак по-далечно. На местно ниво обаче решенията имат доста по-конкретен характер – те ни засягат пряко, а последствията от тях се виждат веднага и понякога болезнено. 

За повече от 30 години би трябвало да е станало болезнено ясно как да избираме умно, да даваме доверието си на най-достойните измежду нас и след като сме им връчили скиптъра на властта и правата да решават от наше име и за наша сметка, да следим за действията им и да ги държим отговорни за всички техни решения. Защото последствията от тях са белезите по българската снага. И не по приказките им да съдим, а по техните дела. 

За поредицата от печално грешни решения при избора на неподходящи хора в местната власт плащаме всички. Въпреки че има чудесни примери за оправдано обществено доверие, те са по-скоро изключения. За всички е видно до какви катастрофални последствия водят волското търпение, безразличието и липсата на всякакъв интерес и контрол над работата на кметове и общински съветници, които разполагат с парите ни и с плодовете на нашия труд. Точно заради тишината и тъмнината, при които работят, тези хора се самозабравят и прекрачват границите не само на нашето търпение, но и на закона. 

НАШАТА ТЪРПИМОСТ ГИ ПРЕВРЪЩА В ПРЕСТЪПНИЦИ.

Тук визираме кмет, областен управител, директор на регионална инспекция – всички в плен на корупционната паяжина, която оцапа имената им и оскверни родовете им за столетие. Тях не можем да жалим и те ще бъдат съдени... Точно нашето бездействие им развързва ръцете, дава им куража, че ще мине и тази кражба от твоето бъдеще, и този грабеж на национално богатство, и този милион, който всъщност излиза от твоя джоб, драги ми българино.

Тези дни към присвояването на пари от европейски фондове, нагласените обществени поръчки, мръсния бизнес покрай незаконните сметища, купуването на гласове и продажбата на здраве, национални ресурси и поминък добавяме и опитите за кражба на земеделска земя. И ако си мислите, че това звучи твърде отвлечено и не се отнася до вас, запознайте се с братя Владимир и Тихомир Ангелови.

Трудолюбиви и спестовни, те са собственици на повече от 160 дка земеделска земя, която от десетилетие отдават под наем на кооперация в района на община Ветрино. Братята и тяхната майка отдават и 4 дка от наследствените си бащини земи под аренда на нидерландската фирма „Земеделска експлоатационна компания Варна“ („ЗЕК Варна“). През ноември 2022 г. в офиса на „ЗЕК Варна“, при получаването на арендната си вноска за годината, обичайно им предлагат да подпишат анекс към договора, с който отдават същата земя и за следващата стопанска година. Тази година разбират, че „ЗЕК Варна“ ще бъде продадена на Иван Иванов – общински съветник от Провадия, чиято съпруга Яница работи в компанията и раздава арендните вноски. Яница им дава да подпишат един лист, вместо целия комплект договор + анекс, който дори не е в два екземпляра – по един за всяка от страните. По време на разговора братята получават предложение от нея да отдадат и останалите си земи в компанията, но отказват. Срещата приключва и животът продължава. 

През февруари 2023 г. братя Ангелови научават от Земеделската служба във Ветрино, че чрез пълномощни, подписани от двамата, земята им е отдадена под аренда с договори в нидерландската фирма без тяхно знание. Получават копия от договорите и тръгват обратно по нишката от поредни заверки на подписи, която ги отвежда първо при нотариус Мария Якимова в гр. Провадия, нотариус № 773 на Нотариалната камара, която е заверила договорите за аренда чрез пълномощник. От нея получават копия на пълномощните, които никога не са подписвали, и разбират, че подписите им под анекса за отдаване под аренда на техните 4 дка земя в холандската „ЗЕК Варна“ са буквално копирани, пренесени и поставени под пълномощни, с които всеки от братята Тихомир и Владимир Ангелови упълномощава Айсел Зийнал Мурад, млада жена от с. Белоградец, която работи в офиса на нидерландската фирма. Именно тя, като техен пълномощник, е сключила договора за аренда на техните над 160 дка с нидерландската „ЗЕК Варна“ и получава правата да ги преотдава на когото прецени, както прецени, включително на себе си и на трети лица, които също представлява, както и да упълномощава трети лица със същите права и т.н. Подписите под пълномощните са заверени от кметицата на с. Невша г-жа Зоя Атанасова на 29.11.2022 г. Кметицата на с. Невша има отлична репутация в района и на всички ни е трудно да повярваме, че тя е извършила тази заверка умишлено и осъзнато. Допускаме, че може да е била подведена и дори нещо повече, и се надяваме, че проблемът ще се разреши бързо и в полза на всички засегнати. 

Накрая братя Ангелови звънят в офиса на нидерландската „ЗЕК Варна“ и попадат на кандидат-купувача Иван Иванов – общинския съветник от Провадия. Информират го за конфузната ситуация и получават уверение, че „само да кажат, договорите ще бъдат развалени“ без проблем, но не искат ли все пак да оставят земите си в компанията... „Не“ е категоричният отговор на Владимир и Тихомир и се уговаря среща след няколко дни, когато това да се случи. В уговорения ден и час разговорът не протича добре. В офиса на фирмата нещата приключват бързо и братята са изгонени от Иван Иванов със заплахи, грубости и с думите, че „нищо не могат да му направят“ и „ако искате, съдете ме, изобщо не ми пука“. Братя Ангелови завеждат преписка в прокуратурата. А ние следим случая. 

ВРЕМЕ Е ЗА ИЗВОДИ

Трудно ни е да повярваме и в момента усилено проверяваме поведението на господин общинския съветник. Искрено се надяваме, че у представителите на общинската власт в лицето на Иван Иванов има достойнство, най-малкото присъщо на поста в обществената йерархия. 

Ако изключим факта, че познаваме лично хората – участници в този опит за кражба на земеделска земя, е редно да обмислим всичко това от една по-висока гледна точка – тази на обществения интерес. Кое допуска това недостойно поведение? Защо се стига до такива печални недоразумения? Къде и в какво грешим? Как можем всеки ден да правим по нещо, с което да живеем по-добре? Какво можем да направим сега, за да няма такива постъпки утре? 

Това са въпроси, чиито отговори трябва да дадем най-напред пред себе си. А отговорите трябва да поднесем на нашата общност във вид на дела. Ако още не сме разбрали, някои неща са болезнено ясни – в нашето село, в нашия град няма спасение поединично! Има малки единични случаи на човешки упадък – емоционален, социален, финансов, здравословен. Самотата убива. Буквално. Така ни побеждават, така ни ограбват, така ни крадат, така ни завладяват, така ще ни довършат – поединично. ЗАЕДНО не могат. ЗАЕДНО виждаме повече. ЗАЕДНО следим навсякъде и дирим отговорност какво се случва с плодовете на НАШИЯ ТРУД. ЗАЕДНО можем повече и ЗАЕДНО сме по-силни да устоим. 

ЗА ЕДНО – БЪЛГАРИЯ,

която заслужава да си върне своето изгубено величие. България, която започва днес, тук, от теб, от мен, от нас...