Идеята за яйцето е толкова стара, колкото е стар светът. В овалната му форма и белия цвят древните траки виждат умален образ на Вселената. В архаичните им представи то олицетворява началото на Космоса, символ е на вечния кръговрат в природата, медиатор между света на живите и мъртвите. Според орфическата доктрина на древните траки Космосът представлявал яйце, от което се появил единният Бог. Той се слял с богинята майка и от тайнственото зачатие се родил царят жрец, който някои свързват с образа на певеца Орфей, а други – с образа на Залмоксис. Те превърнали яйцето в сакрален символ на космическия кръговрат и то станало част от погребалните традиции и култа към мъртвите. Символ е на тайната на живота, сътворението и възкресението.

Така започна и великденската празнична програма в Исторически парк – с тракийски ритуали, мистика и обредност. На площада пред царския дворец на Севт III екипът на Исторически парк представи духовните практики на одриските царе и майсторството на древните ни предци във владеенето на оръжията. Насладихме се на вихрения боен танц с меч и щит, на древна амазонка – жената воин, страшилище за младите и неопитни бойци.

Казват, че традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през V – VI век. В архаичните представи на българите червеният цвят притежава магическа сила – да спира природните стихии, които представляват заплаха за посевите. Затова с алено яйце се заплашвали градоносните облаци, за да прогонят бурите и ураганите. Изнасят червено яйце, за да възпрат градушките, с черупките мажат праговете на къщите, плевните, оборите и кошарите, за да не ги удари гръм, да не сполети беда семейството и добитъка. Червените яйца притежават и свръхестествена способност да пазят хората от демонични същества, които сеели зараза и болести. В червеното яйцето патриархалният българин припознава и умаления образ на слънцето. Първите три червени яйца се оставят върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото обтриват бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да получат част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто оставят под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставят за великденската погача. Червено яйце слагат и в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие.

И така... след като вдигнахме адреналина с бойното майсторство на траките, историческият разказ ни пренася в края на VII век, в едно от най-значимите събития на европейския континент – основаването на Дунавска България – ново начало, утвърдило българската държавност във вековете. Свистенето на стрелите и звънът на оръжията в зрелищния близък бой ни напомниха за силата на българския дух да отстоява с оръжие целостта на земите си, за единството, завещано ни от дедите, и за вярата, че когато успееш да опънеш бащиния лък, си придобил и силата на предците.

Следващото действие на импровизирания исторически спектакъл ни пренася на манежа за конна езда. Българският народ е силно свързан с коня. Това благородно животно е емблематичен символ на свободолюбивия българин воин, белег за нашия произход и героично наследство от хилядолетия. Физическата и духовната връзка между българина и неговия боен другар е изградена в грижата един за друг, в обучението и в съвместния труд, в битка и в делник. Гостите на Исторически парк станаха свидетели на единството между ездач и кон и се насладиха на изкуството стрелба с лък от гърба на коня. Впечатляващата демонстрация направи Нина Янкова, една от малкото жени, способни да покажат такова майсторство от гърба на коня в галоп.

Празничната програма на Исторически парк ни напомня, че благодарение именно на силата и безстрашието на нашите знайни и незнайни воини днес България я има, нас ни има и можем да празнуваме и да се радваме на това изобилие и благодат, които дава нашата българска земя.

Една история разказва, че Мария Магдалена първа узнала за Възкресението на Спасителя. Благочестивата християнка тръгнала по света да разказва за чудното събитие. Когато пристигнала в Рим, отишла първо при император Тиберий, поднесла му червено яйце и казала: „Христос воскресе“, а императорът отвърнал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи, трябва да стане червено, и то станало. Според друга история в деня на Възкресението Божията майка отишла на гроба на Исус с червени яйца. Когато видяла, че е празен, възрадвала се душата й и раздала алените яйца на всички дечица. Много мъдрост има в тези истории, нашепващи от древността, които ни карат да се замисляме за нашите духовни ценности днес. Стара българска народна повеля гласи: „Почитай вярата всекиму, била тя чужда на твоята, защото е най-скъпа потреба и свещено право на всеки човек“. Радвайте се, българи, защото сме деца на толкова мъдър народ! Бог е един, а хората му дават най-различни имена. По нашите земи българи от всякакъв етнос и религия живеят заедно в мир от хилядолетия. Никога не са се делели по религиозна принадлежност, напротив, неписан закон е, когато са заедно, да почетат всяко име на Бога. Толкова е древен народът ни, че хем си пали свещите в храма, хем си тачи обичаите и традициите отпреди хиляди години.

Вечерта всички заедно, жители и гости, присъстваха на възкресно богослужение и пасхален благослов, който отец Никифор отслужи в храма „Св. Архангел Михаил“ в село Неофит Рилски. Великото тайнство на Възкресението се носеше във въздуха, окадено в аромата на тамян и скътано в пламъчето на стотиците свещи, мъждукащи в тъмното. Всички си запалиха свещичка, внимаваха тя да не изгасне, за да я отнесат у дома, че да може пламъче от благодатния огън да топли сърцата и душите им през цялата година. С празничния поздрав „Христос воскресе!“ си пожелаха здраве, сила и дълъг живот. И така, заедно на Велика събота, на най-светлия празник – „празник на всички празници“, с много любов напоихме и отпразнувахме древния си български корен. И нека помним, че преди всичко сме българи и това е голяма гордост.

Да бъде!