Много се говори за и против ползите от ветрогенераторите, като всички аргументи ни изглеждат само на хартия и се чудим дали ще спечелим, или ще загубим от тяхното поставяне до населени места. Четем за истории от чужбина, но когато са далече, някак си мислим, че не става въпрос за нас и тук ще бъде различно. 

Мислите ни вървяха в тази посока, докато не попаднахме насред ада в близост до село Ляхово. Пътувах натам с приятели, за да видим някакво селище, което се продава на безценица. Карайки по пътя за там, ми направи впечатление, че имаше ветрогенератори точно в района, към който отивахме. Продължавайки още напред, се натъкнахме на група ловци. Помолих шофьора да спре и отидох да ги попитам има ли дивеч в местността. Поясних им, че съм ловец и затова се интересувам, като не съм споменавал нищо за перки, а просто попитах за наличието на птици и животни. Когато разбраха, че съм колега, те се отпуснаха и започнаха да споделят. Казаха, че откакто са поставили перките, първо са изчезнали всички птици. Преди е имало много пъдпъдъци, яребици и прелетни патки, но след поставянето на перките няма нито една птица. Щъркелите също са изчезнали оттам. А после и грабливите птици. Това е било първото, което се е случило. После тези от тях, които живеят в района, са забелязали увеличаване на броя на мишките и тяхното разселване в къщите и стопанските постройки, и най-накрая рязко са се увеличили лисиците и чакалите, които изяждат кокошките и животните на хората. Общо взето, от страна на екосистемата има тотално унищожение на баланса в нея и неконтролируемо разпространение на вредителите. Гледаха тъжно и безпомощно с ясната идея, че до края на живота им ще е така, защото е било нужно да се направи нещо, преди да се поставят перките, а сега поне 35 години ще трябва да живеят с тях, като за повечето от ловците този срок е по-дълъг от оставащия им живот. Благодарих им, пожелах им наслука и продължихме напред. Само след един километър спряхме пред портала на едно запустяло селище. Изглеждаше точно като призрачно село. Имаше висока ограда, която го опасваше цялото, имаше къща за охрана, както и си личеше, че има видове дървета, които са засаждани от хора, а там не е естествената им среда. Личеше си, че някой някога е оформял паркова среда и е вложил много усилия. Огледах къщите, пътищата, парковото осветление, направените басейни и изчислих, че тук са вложени поне 15 000 000 лева. Пари, които по направата на къщите явно са били взети и от малки вложители, които са искали да притежават къща близо до морето, да има хубава гледка и да оставят парите си всяка година в България. Вероятно голяма част от тях са били чужденци и са искали да вкарват пари в българската икономика, но нещо се е случило. Проучих и разбрах, че участие и ръководна роля в проекта е имал бившият министър Николай Василев, който е завършил бизнес образованието си в чужбина и подобно на Кирил Петков, Асен Василев и Милен Велчев се смята за експерт в международните финанси и инвестиции. Един такъв човек не би сгрешил в изчисленията си, още повече че има и възможност да работи с правилните експерти. Въпреки всички добри предпостави селището изглеждаше така, все едно през него е минала чума и всички жители са умрели. Всичко беше обрасло, дърветата бяха започнали да растат в къщите, които от своя страна си личеше, че са строени последните петнадесетина години. Някой беше влязъл и беше откраднал част от дограмата, бяха издърпани кабели от стените, отвсякъде се усещаше отпечатъкът на разрухата. Стоях и гледах това гробище за пари, мечти, усилия и материали и се чувствах много потиснат. Хората, които бяха с мен, гледаха по същия начин. Имахме усещане, че сме в гробище, където е заровено нещо младо и нереализирало потенциала си. Докато се взирахме с тъжни очи, чувах постоянни звуци, като от самолет, но бяха на интервали. Чуваше се „хлуп, хлуп, хлуп“ и като постояхме десетина минути, този звук започна да ме побърква. Попитах приятелите ми дали чуват нещо и те споделиха същото, което чувах и аз, като също казаха, че ги побърква. Чувството за обреченост бавно проникна в сърцата ни и започнахме да се оглеждаме как по-бързо да напуснем това място. 

Ето какво се случва с местата, до които се поставят ветрогенератори. Те буквално умират. Хората, които живееха там, ни приличаха на останалите жители на Чернобил. В интерес на истината на такива неприятни за живот места остават най-възрастните и най-бедните хора, които нямат шанс да напуснат и да започнат живота си наново на друго място. Или както винаги, обикновените хора страдат най-много, когато богатите решават да печелят и да си устроят живота. Замислих се, че преди години, когато се правиха проекти като язовири, централи, заводи или нещо друго, което влошаваше живота на хората, имаше компенсиране на загубите за тези, които трябваше да променят живота си в името на дадения проект, а сега в България е станало така, че хората нямат повече права дори от кучетата. Ако за нарушените права на едно куче ще има митинги и протести, то за унищожението на цяла една община никой няма дори да си мръдне пръста. Успяха да направят така, че да се радваме на нещастието на ближния си, защото така ще има някой по-зле и от нас. Защото, ако „Добротич Уинд“, фирмата, която иска да унищожи община Ветрино, плати неустойки на жителите за причинените им загуби, ще трябва да даде няколко милиарда долара, но тогава няма да спечелят от проекта си. Това, което правят те, е да подкупят няколко души от Общинския съвет и така ще оставят сметката да се заплати от хората, а те да си харчат парите на Сейшелските острови. 

Всеки, който иска да види Селището на смъртта, може да се вдигне и да отиде до село Ляхово, което е близо до град Балчик. Може да види как вложени над 15 000 000 лева се разменят в момента за 1 000 000 лева и няма желаещи да го купят. Всеки обикновен човек е длъжен да отиде и да подкрепи сънародниците си, когато те станат жертва на такова унищожение. Време е да осъзнаем, че само заедно можем да преборим алчните продажни печалбари и да направим България райско място за живот.

Ние от община Ветрино ще покажем на другите хора в България, че обединени, сме непобедими. Наближават местни избори и е задължително да премахнем от Общинския съвет хората, които продават интереса на своите избиратели. Нека преценяваме хората по делата им, а не по обещанията. Борбата продължава и ние не трябва да позволим община Ветрино да стане „общината на смъртта“!