Работата понякога ни отвежда на далечно разстояние от дома – до София, до Варна или до другаде. Ангажиментите и задачите понякога няма край и човек може да не се върне у дома, а да остане за още седмица… 

Скоростта на големия град, стресът и сивотата му изсмукват живеца на човека. Анонимността и фактът, че не можеш да видиш резултата от твоите усилия, пораждат вакуум, липса на удовлетворение. Това е в състояние да стопи мотивацията и цялата ни енергия и да ни превърне в изтощени и непродуктивни люде за следващата седмица. И така седмица след седмица... Затова можете да видите много софиянци в неделя сутрин по спирките, оборудвани с планинска екипировка, готови да се измъкнат от града, за да избягат в някоя от планините – най-често Витоша. Защо? Защото седмицата ги е изцедила – искат природа, чистота, презареждане. 

Много от нас тичаме в планината, отиваме на хижа, караме колело извън града. Само че мисълта, че трябва да се върнеш в неделя вечер в града, убива всичкия натрупан ентусиазъм. Защото да, планината е наша, обща, обаче не живеем в планината, а само я използваме. Тя ни служи за убежище, на което нищо не даваме, напротив – от нея само вземаме. Това е място общо, но и... чуждо. Повечето екопътеки са обсипани от изхвърлени боклуци, найлонови торбички и цялата идея за презареждане се обръща понякога в раздразнение – колективна безотговорност и камари от боклуци. И тогава се чувстваш още по-безпомощен. Казваш си: „То навсякъде е така”. И вместо да си се заредил – си се отчаял. 

НЕ И В ОБЩИНА ВЕТРИНО! ТУК Е РАЗЛИЧНО. 

Отсядаме в юртовия лагер след дълъг път от столицата или друго населено място. Нека приключението започне сега! И то не какво да е, а такова, което оставя позитивни следи, следователно ще се помни. Община Ветрино е място, където можеш, докато си почиваш, да го направиш по-красиво, по-подредено и по-чисто чрез организираните доброволчески дейности. Емоциите, които остават вътре в теб, са дълготрайни, защото си дал нещо от себе и знаеш, че направеното остава защитено и ще бъде опазено. Удовлетворението от това е несравнимо. Всеки следващ път виждаш плодовете на труда си и ентусиазмът ти расте до небесата. Обичаш всеки квадратен метър, в който си вложил усилие. 

Миналата неделя имахме възможността да изчистим детските люлки и катерушки в центъра на Неофит Рилски. Оформени като дървена крепост сред горичка от дървета, те дават на децата свободата да се катерят, да се пързалят и да играят свободни и щастливи.

Като изчистихме първо всичките боклуци по земята, открихме, че има много насъбрала се листна маса (шума), която може да бъде събрана и отново използвана. Също така видяхме и че дървесината, от която е направено детското съоръжение, вече остарява и може да се освежи. Веднага взехме чували, ръкавици, търмъци, шкурка и метли и започнахме. Пуснахме си музика и забавното почистване можеше да започне. Само след един час бяхме сътворили система – кой събира шумата с търмъците, кой обира кестените по земята, кой пълни чувалите с шума, кой събира малките боклуци, изхвърлени от тези, които не разбират добре отговорността да живеем заедно. И така неусетно заформихме място около детските люлки, което буквално светна заедно със зеленото на тревата, след като почистихме листата. Събрахме чантите с кестени, събрахме и над 30 чувала с листа, които разбрахме, че ще могат да се използват за биотор в едно от стопанствата за натурални зеленчуци в Неофит Рилски. И както се бяхме улисали в работа, забравили, че сме гладни или жадни, ни изненадаха Елена Кънчева, която живее срещу детските люлки, и малката ѝ дъщеря. Донесоха ни топли и свежи палачинки. Това не се случва за първи път. Местните жители в Неофит Рилски, като видят доброволците, винаги се включват да помогнат – или дават безплатни ръкавици и торбички от магазина, защото знаят, че правим нещо за общото благо, или ни приготвят закуска. Няма гладен и жаден доброволец в Неофит Рилски! В този момент се вижда, че усилията имат смисъл и са оценени. 

Най-хубавото усещане е да знаем, че винаги има продължение. Има върху какво да стъпим следващия път, за да надградим. Следващия път няма да посрещнем разруха и мръсотия, а приключението ще има реално продължение. Нашата следваща седмица в големия или малкия град започва със заредени батерии. Защото го има удовлетворението. То се храни от естеството на каузата – колкото е по-близо до общото благо, толкова е по-голямо. До края на работната седмица отглеждаме нетърпението да видим какво ни очаква следващия път. Оставили сме частица от себе си тук, но сме получили двойно повече в замяна.