Наближават изборите и всеки ден все повече започва да се усеща напрежение във въздуха. Има някаква измамна тишина, която е точно като затишие пред буря. Подготовката на партиите и коалициите за регистрация и избор на кандидат-кметове и общински съветници е погълнала цялата сила и време на кандидатите за управници на общините. Да влезеш във властта, е жизненоважно за една класа хора, които са станали професионални лобисти, прокарващи интересите на големи корпорации за сметка на редовия гражданин, но също така са борба на живот и смърт за хора, решили, че няма да позволят на поредните използвачи да ограбват резултата от труда им. 

Борбата е неравностойна, защото винаги честният е в по-лоша позиция от мошеника. Вторият е известен на всички и не може да ни изненада. Знаем, че той ще продаде и родната си майка, ако му дадат добро предложение, и единственото, което изпитваме към него, е презрение за неистовото му желание да се докопа до властта и там вече да служи на този, който му плаща по-добре. 

По-трудна е съдбата на първия. Той залага на ценности и общо добруване. Нещо, което всички искаме, но никой не е виждал досега. Болката от поредното разочарование е ужасна и още ни държи от предишния път, когато ни излъгаха. Идва един човек и ти говори неща, за които си мечтаеш. Докосва тънките струни на душата ти и решава още един път да се отвориш и да повярваш. Най-лошото е, ако този човек те разочарова. Болката от поредната загуба на вяра в доброто е толкова силна, че разкъсва сърцето ти на малки части. Този човек го ненавиждаш повече от лошия, защото предателя го знаеш, че е такъв и не те учудва. Той е направил това, което се очаква от него – да те предаде, но човекът, който залага на доброто и човешките ценности, ти е взел най-ценното – вярата, че има хора и свят, в който някой може да се погрижи за общото.

Това и прави борбата толкова трудна, защото от добрите хора се иска да са идеални, а на лошите им е позволено всичко. И в тези дни на сблъсък ще видим всякакви опити и схеми да се очернят тези, които истински работят за общината и за хората. Лошите хора са безскрупулни. Това го виждаме всеки ден в българската политика. Те лъжат, без да им мигне окото, изкривяват фактите, нагласят си теории както им дойде и след като се разбере, че са лъгали по най-брутален начин, те продължават напред сякаш нищо не се е случило, продължават към следващите лъжи и клевети, и това не спира никога. На тях им плащат да лъжат и една лъжа, повторена 1000 пъти, става истина. Толкова добри са станали в това, въпреки че хората знаят за тях, и когато си набележат жертва – наблюдаващите приемат, че е неизбежно да се създаде лош образ на човека и организацията. Те работят с медии и институции, които чрез официалните си канали вкарват истинност в лъжливите твърдения, защото, ако един човек е съден или разследван, то вече на него му е лепнат лош етикет и може много да се развива черната пропаганда за него. 

Вече на пазара има фирми, които легално се занимават с шантаж, заплашване, очерняне и институционално унищожение на фирми и хора. Те имат специалисти във всички сфери. Като започнем с леко мутренските единици, които действат на терен, продължим с медийни специалисти, които имат изградени връзки с различни сайтове, телевизии, вестници, жълти издания и дори блогъри и влогъри, и завършим с адвокати и юристи, които имат тесни връзки със съда и прокуратурата. Тези фирми приемат поръчки да унищожат публичния образ на нарочените хора и организации и задействат цялата си сила и мощ, за да го направят през всички канали. Те нямат чест и морал, за тях не е важно кой е добър и кой е лош, а само е важно да вземат парите, които са им платени, и да изпълнят дадената поръчка. Те са като наемните убийци, но за публичния образ на хората. Професионалисти, които преследват жертвата си без скрупули и докрай. 

Вече има безспорни доказателства, че най-голямата фирма, която се занимава с тази дейност, е наета от участници в изборите, които искат да свалят кмета и да наложат свой Общински съвет. Образът на техните кандидати в публичното пространство е като на жертви, а всъщност те са наели най-големите главорези, за да свършат черната им работа зад кадър и по всички възможни начини да се разправят с конкуренцията. Двуличието е потресаващо и само можем да гадаем какво очаква жителите на общината, ако по някаква случайност техният план успее. 

Едно от първите абсурдни твърдения, които са пуснати, е, че в село Неофит Рилски е въведен вечерен час и хората насилствено са прибирани в домовете си, ако излязат на улицата след това време. Джипове със силоваци са обикаляли по улиците и са следели за изпълнението на разпоредбата. Въпреки абсурдността на това твърдение слухът се е разпространил из цялата община и дори интелигентните хора питат свои познати от селото дали това е вярно. Ясно е, че този слух няма да свърши работа, но преди това бяха пуснати редица статии, които пак са свързани с предполагаеми тежки злоупотреби (като незаконно засаждане на дръвчета например) на кмета и хора, близки до Исторически парк, и то от медии в различния спектър на медийното пространство. Това, че медиите принадлежат на различни собственици, кара хората да смятат, че наистина има нещо, но те пропускат, че фирмата, която е наета да свърши черната работа, има контакти с почти всички медии в страната и това прави работата им толкова успешна, защото успяват да пуснат клеветата по различни канали и това увеличава достоверността й. 

В същото време се задействат и институции, които започват да правят проверки на нарочените лица и организации, като това допълнително официализира лъжата. Самият факт, че има слухове, медийни отразявания и институционални проверки, кара хората да си мислят, че има нещо. Все пак компаниите, които се занимават с това, са станали експерти в своята работа и наистина си заслужават парите. 

Към всичко това добавяме и силовите групи, които ще се появят преди изборите и на самите избори. Те целят да сплашат възрастните и по-слабите психически избиратели и да им попречат да излязат да гласуват. На предишните избори станахме свидетели на подобни практики. Имаше такава организация по всички населени места в областта. И не на последно място, ще има и финансови стимули за хората, които са научени да гласуват така. 

Виждаме, че има зловещ апарат, който налага волята на хората с парите. Живеейки в чужбина, те могат да си наемат хора, които да им свършат всичко, без те дори да са тук. За тях това е въпрос на бизнес и хората са просто пионки, които се местят на шахматната дъска. Дали ще загубят една или всичките пешки, е без значение, защото те искат да спечелят играта. За нас обаче тези избори са на живот и смърт. Ние живеем в тази община и ние сме хората, които ще платят със своя живот и живота на своите деца, ако загубим борбата. Много е важно да си спомним кой работи през всичките дни, месеци и години, когато няма избори. Кои са хората, които са тук и се борят с нас и за нас след приключване на работното време. Чии деца учат с нашите деца и кои хора живеят сред нас. Ако един човек ни смята за нисши и не иска неговите деца да учат и живеят с нас, как може този човек да мисли за нас по различен начин освен като за животни в животновъдно стопанство. Ще позволим ли някой да печели от здравето и бъдещето на нашите деца?

Ясно е, че в ежедневния живот има сблъсъци и пререкания на хората, които живеят заедно. Ясно е, че в борбата за съграждане на една по-добра и справедлива община има и хора, които е било нужно да се откажат от вредните си навици и да бъдат по-дисциплинирани. Не е нужно да се сетим, че това е създало напрежение между тези, които искат промяната към по-добро, и тези, които е трябвало да се променят, но тук е важно да оставим личното настрана и да си помислим – хората, които искат от нас да бъдем по-добри и дисциплинирани, дали си правят каквото искат, или и те спазват същите правила като нас. И ако те спазват това, което изискват и от другите, то тогава имаме справедливи хора насреща си и живеем в справедливост и равноправие. Не е важно да харесваме всички и да се събираме на маса всеки ден, а е важно да живеем в общество, където правилата важат и за бедни и за богати, и за жители и за управляващи. Тогава можем да очакваме справедливост и по-добър и достоен живот, защото, ако някой от чужбина или от големия град решава нашата съдба, то ние можем да бъдем сигурни, че той ще гледа само да ни вземе, защото за него е под достойнството му да живее рамо до рамо с нас, което ни показва, че ни смята за второ качество хора. 

Сигурни сме, че ни очакват много трудни дни, седмици и месеци до приключването на местните избори. Вече сме информирани, че ще има много слухове, публикации и нападки срещу хората, които вече над 10 години променят общината и я правят едно прекрасно място за живот. Не трябва да забравяме обаче, че ние живеем тук и можем да отидем на място да проверим кое е истина и кое не е. Най-важното е да погледнем свършената вече работа, а не да вярваме на тези, които обещават да я свършат. Ако някой е искал да подобри живота на хората тук, защо не го е направил до момента? Защо не се е включил във всички добри дела, които се правят ежедневно, и защо сам не е организирал досега такива. Както е казал великият български водач Васил Левски – „Дела трябват на България, а не думи“. Нека да се огледаме и да си спомним делата, нека заради тях да се обединим и да строшим главата на змията, която се мъчи да унищожи и България, и община Ветрино. Ние знаем, че заедно ще победим!