Обичайно в сферата на финансите доходност от порядъка на 4-5% годишно се счита за изключително висока. Това е потенциалната доходност, която може да се очаква от най-добрите в света компании, които ежегодно разпределят дивиденти. Ако се направи преглед на цените на недвижимите имоти в различните държави по света и същевременно се проследят цените на наемите на същите места, ще се установи, че средната възвръщаемост е дори още по-ниска – след приспадане на разходите за данъци, поддръжка и обслужване рядко бихме постигнали по-добра нетна възвръщаемост от 2-3% на година. В тази статия ще установим каква е причината за липсата на по-добра възвръщаемост и какви са начините да я получим.

На първо място е необходимо да направим преглед на модела, по който работят различните, вече установени финансови и икономически системи и техните посредници – банките, фондовата борсата или пазарът за недвижими имоти. Моделът за участие през тях е стандартизиран и автоматизиран и няма как да предостави значително по-висока годишна възвръщаемост. Дори да се появи финансово по-изгодна възможност за включване, това рядко може да се предвиди и в повечето случаи бива установено едва след като вече се е осъществило. При това стойността на самата инвестиция бързо се актуализира и води до усредняване на възвръщаемостта за дадения вид инвестиция. Съответно влиянието на тези системи от развитието на икономиката, очакванията за следващите години и перспективите за развитие в дадения сектор – всичко това ще изиграе ключова роля за потенциалната стабилност на тези инвестиции и съответната им възвръщаемост.

Допълнителен ключов фактор, който ограничава потенциалната възвръщаемост до определено ниво, е високата неефективност на автоматизираните системи. Причина за това е изграденият и ясно утвърден модел за осигурено финансиране, който гарантира постоянен и регулярен приток на финансови потоци. Това създава необходимостта от постоянни вложения в съответните области и сфери, което няма как да се случва единствено в подходящия момент и спрямо добре подбрани инвестиционни възможности.

Пример за това е настоящата криза при банките – вместо да преотстъпят по-големия паричен ресурс, са го насочили към придобиването на държавни ценни книжа, с оглед необходимостта този ресурс да бъде впрегнат. Ето как в ситуации като текущата, когато нуждата от този вид финансови убежища намалява с бързи темпове, се получават сериозни сътресения и масова обезценка на вложените средства.

Същото може да наблюдаваме и на регулярни интервали при пазара на недвижими имоти или на фондовата борса. Като следствие от тези процеси наблюдаваме регулярното пораждане на двата пазарни модела – мечи и бичи пазар, където поведението на основната маса инвеститори бива сведено до реакции, сходни с тези на тълпата.

Причината за тази ограничена възвръщаемост е свързана с липсата на смислени и адекватни действия по отношение на различните инвестиционни възможности, тъй като именно пазарният механизъм ограничава и унищожава техния потенциал за разпределяне на печалби.

Ето защо най-ефективният и успешен модел на инвестиране и получаване на добра възвръщаемост си остава този, при който има ръчно и индивидуално предприемани стъпки и участия само когато това е подходящо и необходимо. Един от най-известните и световнопризнати инвеститори – Уорън Бъфет, успешно прилага този модел вече повече от 70 години. За постигане на тази цел именитият инвеститор често разполага с огромни кешови наличности, които почти винаги успява да впрегне в подходящия момент и в добри (предварително подбрани) направления.

За разлика от него обаче при обикновения човек е невъзможно да се натрупат подобно количество средства, които да предоставят дори минимален потенциал за подобни участия, а още по-малко да се поддържат налични и в готовност за употреба. Логично алтернативата, свързана с доверяването на спестяванията в съществуващите „автоматизирани“ системи, води до проблемите, за които вече писахме. Рядко и по изключение може да се достигне до цитираната в статията възвръщаемост, тъй като в повечето случаи инвеститорът генерира загуби поради непостоянство, неразбиране, некомпетентност или просто бидейки жертва на поредната финансова или икономическа буря, които винаги зануляват финансите на обикновения човек.

Единствената възможност за постигане на значително по-добри резултати и възвръщаемост е участието в конкретни инициативи, които все още не са урегулирани от пазарните модели и са в по-начален стадий от своето развитие. Това предполага прякото познаване на хората, които извършват дадените дейности, и проследяването на техните резултати във времето, тъй като основна роля за постигане на каквито и да било резултати са успешният опит и доказаните способности на дадените хора и организации. Всичко това е свързано с наличието на правилната информация в подходящия момент, когато дадена възможност възниква, и способността да бъде организирано своевременното набиране на нужния капитал.

При възникването на по-големи проекти или по-добри възможности единствено хората с достатъчно много налични средства или с достъп до големи капитали успяват да се включат и да спечелят от тези възможности – именно в това се състои огромната разлика между прогреса и резултатите на големия играч и тези на малкия инвеститор.

За да може обикновеният човек да участва и спечели добра възвръщаемост, е нужно да има правилна организация и структура, която да позволи обединението на финансовите възможности за включване на повече хора в определена добре организирана посока. Това често е затруднено, тъй като са създавани различни законови рамки, които да ограничат сдружаването на повечето хора, като причината, която се изтъква, е осигуряването на тяхната защита от злонамерени действия. В същото време единствената възможност те да се включат в определена инвестиция остават пазарно регулираните механизми, с които големите играчи разполагат и чиито недъзи вече разгледахме.

Не е тайна съществуването на разнообразни колективни инвестиционни схеми, които са създадени с единствената цел да подсигурят финансово своите собственици, а понякога и ограничен брой вложители. Много от тях наистина успяват да заблудят хората и да ги накарат да участват. При тях липсва възможността да бъде установена действителната им полезност, защото е невъзможно да се прегледат постигнатите резултати във времето или няма пряк достъп до хората, които управляват и осъществяват дадената инициатива.

Въпреки това съществуват и множество реални възможности с огромен потенциал за значително натрупване на капитали (т.е. умножението им в годините) и осъществяване на значително по-висока възвръщаемост от средната за пазара, която често може да надмине 10-12% на година, без това да е непременно свързано с поемане на по-големи рискове или да бъде за сметка на спекулации и реализиране на печалби при едни за сметка на загуби при други.

За правилното ориентиране по тези въпроси обаче е необходимо да се добият повече знания и разбиране за механизмите, по които работят отделните възможности, а това предполага досег до подбрана специализирана литература, която предоставя тези познания на разбираем език. Такава литература е достъпна от издателството на „Тогедър Академи“, а синтезирана информация може да се получи и чрез Ютуб канала на „Тогедър България“.

Един по-бърз път за предприемане на стъпки, предоставящи подобни възможности, е наличието на доверие към хората, които осъществяват дадените дейности. Какво по-добро доказателство за добросъвестност и ефективност на постигнатите резултати от доволните вложители и получаването на регулярни препоръки. Способността да се видят резултатите от постигнатото до момента и прекият достъп до хората, които движат различните проекти, могат да предоставят нужната увереност на търсещите по-добри инвестиционни решения от съществуващите на пазара. В тази връзка е изключително важно да се знае, че не може да се разчита на честност и обективност от хората, ангажирани в общоприетите финансови пазарни системи, поради факта, че техните доходи пряко зависят от наличието на потребители на тези системи. Точно тези потребители плащат за курсове, обучения и подкрепа в управлението на средствата си, докато същевременно същият пазарен механизъм ги прави заложници на собствениците на тези системи. Единствено обединението на малките себеподобни участници, които имат общи цели и интереси, би могло да гарантира устойчиво и трайно развитие, като постигнатите дългосрочни резултати го доказват на практика.