Завърши Първият национален фестивал за фолклорно изкуство „История от ритми“, който се проведе на 17 и 18 юни във Фестивалната зона до Исторически парк. Над 400 участници от различни възрасти се изявиха пред професионалното жури, което номинира с награди и отличия най-добрите измежду изпълнителите. По време на фестивалните дни талантите представиха пред публиката музикални изпълнения, народни танци и съхранени, предавани от поколение на поколение български обичаи. Всички посетители на Исторически парк имаха възможност да им се насладят. Журито бе с председател проф. д-р. изк. Лозанка Пейчева – музиколог, етнолог и експерт в отдел „Фолклористика“ към БАН, и в състав: д-р Ваня Монева – диригент на хор „Ваня Монева“ и преподавател в НМА „Панчо Владигеров“ – София, проф. д-р Венцислав Димов – музиколог, етнолог, преподавател в Института за изследване на изкуствата и СУ „Св. Климент Охридски“, Юлиян Станев – художествен ръководител на Ансамбъл „Варна“. Престижни награди и отличия спечелиха най-добрите изпълнители, а всички изявили се посетиха Исторически парк по време на фестивалните дни. Част от наградите, които спечелиха отличените изпълнители, са: видеоклип и излъчване във фолклорния телевизионен канал „Сънрайз мюзик“; възможност и право на заснемане на видеоклип на територията на Исторически парк, награда на диригента на Оркестъра за народна музика при БНР и награда на Ваня Монева – диригент на хор „Ваня Монева“. 

Дотук с фактите – време е да опишем преживяването. 

Настаняването на част от участниците беше в неповторимото юртено селище, където вечерите край огъня се превърнаха в истински празник. Най- малките участници споделиха с нас, че причината да участват е силната емоция, която изпитват по време на изпълненията, и гордостта, която виждат в очите на техните ръководители и родители. В края на събитието проф. д-р Венцислав Димов сподели пред нас своите впечатления от двата фестивални дни и от Исторически парк: 

„Това, което ме води тук, са интересът и любовта ми към българския фолклор, както и разбирането ми, че той не е само традиция и музеен експонат, а жива реалност и бъдеще. Аз мисля, че тъкмо събития като това могат да превърнат традицията в младост, фолклора от минало – в бъдеще. Гледайки всичко, което сте направили, се сещам за идеята на Тончо Жечев, който беше анализирал дядо Петко Рачов Славейков и неговото произведение „Изворът на белоногата“. Той беше казал, че е много важна вградената душа – тя прави безсмъртието. Когато вградим душата – било в чешма, било в средновековна архитектура, било в градежа на тези възстановени от вас български исторически паметници – ние правим този градеж не само от камъни. Ние го правим от души, от вградени сенки на предци. И тук наистина отеква паметта, с вградените души. Това, което видяхме тук, е изградено от най-дълбока древност, и от траките, и през Ранното средновековие, и при тези царе – знайни и незнайни. И това, че вие ги увековечавате и въплъщавате в нещо реално, е много важно! Но е важно да припяваме песента. И затова си мисля, че бъдещето и на Исторически парк, и на този фестивал е да се преплетат със страстите български едно в друго. И когато нашите песни по някакъв начин отразяват историята не само в прекия смисъл, когато ние пеем и си припомняме страданията на нашите борби за христова вяра и българско име, ставаме част от историята и от нейните ритми. И дори когато пеем нашите ритуални песни, които са свързани с обичаи като Лазаруване, Еньовден, Коледуване, с игрите на децата – те са част от нашата голяма история, от нейната голяма верига. Това е една верига на паметта и културата, която ни свързва не само с предците, но и с всички българи. Днес имаше няколко танца по гагаузки мелодии. Всички на тази земя сме едно и сме наследници на една традиция и преплетена история. Всички сме българи, фолклорът ни е български и посланието ни е с песента да сме заедно. Затова като има хоро, се хващаме за ръце, а енергията ни става обща. Като има песен, да знаем и кажем думите, и песента ни става обща, а тя е като една молитва в името на бъдещето. Аз си представям нашия фестивал все по-млад и все по-свързан с огласянето на стените с ритми, звуци и песни, както е било винаги. Това е бъдещето. Да сме заедно и да съпреживеем историята отново – понякога като песен, понякога като плач, но най-вече като празник!“

В края на събитието, по време на награждаването, деца от няколко фолклорни състава пожелаха следващата година отново да участват във фестивала. Така думите на професора се превърнаха в пророчески, именно най-малките участници избраха да продължат и подмладят старите български традиции, фолклор и вековна история. И така – до следващата година! 

Първият фолклорен фестивал „История отв ритми“ докосна участници и зрители и остави вълнуващ спомен за преживяната радост от българската народна музика, танц, култура и историческа памет. България ще я има, защото е в сърцата ни. Нашето историческо българско лято е вълнуващо и в очакване на „Ново начало“, а най-доброто предстои. Очакваме ви!