През последните няколко десетилетия се наблюдава сериозна миграция при по-младите хора. Някои търсят възможности за развитие в чужбина, други са достигнали до определени финансови затруднения и хранят надеждата да печелят повече пари и да си подсигурят възможност за нормално съществуване в по-уредените западни държави или зад океана. В настоящата статия ще разберем дали наистина чужбина предоставя възможности за развитие и ако да – в кои случаи.

На първо място ще разгледаме основните проблеми, пред които са изправени по-младите. Голяма част от хората, които завършват своето образование в България, търсят възможности за развитие и добри доходи, за да си подсигурят стандарта на живот, към който се стремят. Не всеки обаче има специализирани познания и на пръв поглед трудно може да намери подходящо място за реализация. От друга страна, липсата на достатъчно добра бизнес култура и развита предприемаческа мисъл у тези, които предоставят работни места, създава редица затруднения за развитието на качествени кадри. Факт е, че повечето работодатели не отделят необходимите ресурси и време, за да създават и изграждат кадрови ресурси, или очакват от държавата да се погрижи за този проблем. Впоследствие се оплакват, че няма хора, които да искат да работят и да бъдат добри в дейността, която трябва да извършват. По този начин хората, които наистина търсят по-сериозно развитие, са изправени пред избора къде и как да го намерят и често имат надежда да получат този шанс в чужбина.

Освен тях има и хора, които вследствие на поредица от неправилни действия и неблагоприятни обстоятелства са изправени пред финансов колапс. За тях единственото логично решение е да намерят по-добре платена работа в чужбина, чрез която да заработят нужното, с което да покрият своите дългове или да осигурят необходимото за своето семейство. В повечето случаи те приемат да извършват сравнително нискоквалифициран труд – по-добре платен на Запад, а техните надежди са свързани единствено с възможността да успяват да спестяват достатъчно, живеейки изключително оскъдно, без да си позволяват почти никакви удобства. В голяма част от случаите този процес на „спасителни“ действия по повод финансовата им ситуация продължава дълги години, без изгледи някога да приключи.

Истината е, че макар и с по-висока норма на заплащане, стандартът в чужбина е значително по-висок и за успешно заделяне на някакви средства се налага животът да се превърне в робство и поредица от лишения, които привидно създават усещането за придвижване напред. За пример – заплатата на един строителен работник в Германия е средно 14 евро на час, което прави 120 евро за 8-часов работен ден. При 22 работни дни това прави 2680 евро, от които около 800 евро са удръжки и данъци. А стандартът на живот там е такъв, че единственият начин човек да спести някакви средства, е да живее мизерно, заедно с още много хора, да се храни с най-евтините продукти, както и да се лишава от всякакви развлечения и лични разходи. За информация – пенсията на такъв човек в Германия е само 330 евро. В същото време един строител с добра производителност в България би могъл да получава същите средства в размер на около 3000 лева месечно, с тази разлика, че стандартът на живот тук е значително по-нисък и има много повече опции за развитие с тези средства.

Повечето хора са забравили, че заплатите спрямо стандарта на живот, при същата продуктивност и дисциплинираност като в Германия, в редица сектори са по-високи в България. Въпреки това първата мисъл на обикновения човек е как стандартът на живот в чужбина е значително по-добър, тъй като привидно заплатите са по-високи. Действителността показва, че значително по-високите заплати са само в сектори, свързани с висококвалифициран и специализиран труд, и то при наличието на работни места, за които заплатите в България също са значително по-големи. Нормално е инженер в развоен център, който извършва специфична интелектуална дейност, която не се развива в България, да търси поле за развитие в чужбина, където такива дейности съществуват. Логично е и неговото заплащане да бъде значително по-високо поради спецификата на работата, която той извършва.

В допълнение – възможностите за инвестиране в България са значително повече, тъй като пазарът тук е сравнително нов и има доста по-голямо поле за развитие, отколкото във вече развити икономики навън. По подобен начин е имало огромна миграция от Европа към Америка през XVII–XVIII век, тъй като на Стария континент собствеността върху земите и производствените ресурси са на вече установената аристокрация, а за обикновения човек няма много останали възможности за развитие. В настоящия момент обаче има неограничена възможност за развитие и инвестиции в развиващите се страни, каквато все още е България, както и нашият пазар. В по-развития свят благата са разпределени и хората, които вече са на върха, няма лесно да пуснат кокала и да предоставят възможност да бъдат изместени. Именно неуредеността създава разнообразни възможности за развитие и търсене на решения.

В същото време липсата на финансова култура и умения за работа с парите неизменно създава затруднения на хората – независимо дали живеят в по-развит и уреден свят. Разбира се, има много хора, които не желаят да допринасят за развитието, а търсят начин да получат всичко наготово – уреден живот и подреден свят. Проблемът, който в повечето случаи те не осъзнават, е, че така се превръщат в безгласни овчици, които биват стригани, доени и насочвани според интересите на хората, които притежават благата, и техните представители – управляващите. Смисълът на живота за хората постепенно се превръща във възможността да го „преживееш“ в преследване на „щастието“ чрез масово утвърдени признаци на щастие – по-голям дом, нова кола, почивки и образование на децата по стандартите на Запада. В него са вложени ценностите, които изграждат послушно и безхарактерно стадо от последователни защитници на статуквото, което пази тези, които дърпат конците.

В България има места, които се развиват и устройват, като се дава възможност на хората да създадат бизнес и да допринесат със своите усилия, вместо да преследват материални цели, които да им дават мимолетно усещане за радост. Могат да се наслаждават на живот, изпълнен с щастие и смисъл, като бъдат част от социална среда, която работи за общото благо.

Възможността да се подобряват образоваността и финансовата култура на хората, в съчетание с потенциала и перспективата за развитие на полезни умения, които да допринасят в разнообразни сфери на живота, е налична тук, у нас, в България. Трябва обаче да се търсят хора и общности, работещи в тази посока, тъй като покварени от западните ценности и „готовите“ пари, държавата и управляващите нямат способността да насочат населението в посока, различна от тази, която е нужна на богатите държави и е пропагандирана от техните медии, фондации и представители.

Една от заблудите при много хора е, че управляващите мислят за техния интерес и че има начин нещата да се оправят отвън, че някой ще се погрижи за тях. Истината е, че единствено ние самите бихме могли да се справим с трудностите, като именно обединението на отделните хора би могло да спомогне за създаването на общности и места за живот, които да дават възможност на младите хора да се развиват, да намират съмишленици за своите идеи и да допринасят за подобряването на живота на цялото общество.

Никога един човек в чужда страна няма да бъде приет за свой. И независимо че има хора, които се опитват да гледат на себе си като на принадлежащи на света – те самите няма да бъдат приети като част от другите народи, защото тяхната изначална принадлежност е различна. Дори в САЩ, където би трябвало да наблюдаваме истинска демокрация, се наблюдава разединението на хората според тяхната етническа принадлежност или произход – едва след 3-4 поколения започват да бъдат донякъде приемани като част от собственото население, макар че и тогава произходът продължава да оказва немалко значение. Ето защо привидната възможност за по-висок доход и подсигуряване на добър и уреден живот не може да бъде реализирана дори след дълги години на странство в чужбина.

Родината винаги е предоставяла подслон и подкрепа на своето население, макар и тя да изисква отдаденост, време и усилия, за да се превърне в райско кътче, а какво по-добро от възможността един човек да има на какво да се отдаде по начин, който да изпълни живота му със смисъл и стойност. Единствено обединението на хората в общности, които да работят в полза на общото благо и отдадени на развитие, образованост и подобрение, може да предостави перспектива за изграждане на качествен живот за нас и нашите деца.