„Да прочетеш за живота на някого, е като да си купиш акъл за чужда сметка.“ Тези думи чух наскоро от мъдър човек, с когото животът ме срещна. Запомних ги, защото има смисъл в тях, но не предположих колко скоро ще ми се наложи да се убедя в истинността им. Става дума за поредната житейска история на едно българско семейство, което преминава през успешни и през трудни периоди, през върхове и спадове в опитите да подреди живота си.  

Елица и Храбър са родом от София и голяма част от живота им преминава в столицата. Родители са на две деца - упорити, работливи и успешни в своята област хора, с над 20 години са в ай ти сферата. Първоначално пред тях стои въпросът как да се научат да изкарват средства, за да подобрят стандарта си на живот. Благодарение на професионализма, който развиват от усилената работа, те минават през тази стъпка и след това се стремят да задържат и да умножат припечеленото, за да имат сигурност. 

У тях се поражда желанието не просто да печелят, а да трупат полза и да оставят нещо след себе си. Когато търсиш възможности, те рано или късно се откриват пред теб. Така се запознават с Пламен Кънчев от фирма „Тогедър“, който им открива възможностите във  финансовото планиране. Следват години на планиране, подобряване, учене и развиване на правилни навици и осъзнаване на пътя. Исторически парк ги вдъхновява, още когато е само идея. Стигат до момента, в който приятелите им се хвалят с нова придобивка, а те – че са направили следващата инвестиция. Годините, в които трупат умения и инвестират, не са безгрижни, както бихме предположили. Като всички хора в големия град и те са изправени пред редица трудности. 

За да закара децата на детска градина, Елица пътува повече от час в задръстванията, и то за разстояние, което може да се измине за 5 минути! Познато, нали? А Храбър всеки ден изминава 26 км, като също му се налага да търпи всекидневните задръствания. За да спестят време и нерви, започват да водят по-големия си син в частна детска ясла. В началото всичко изглежда супер. Учителите там се стараят, виждат се положителните резултати. Постепенно обаче бизнес интересът и печалбите започват да надделяват и се влошава качеството на услугата. Децата непрекъснато боледуват и родителите плащат за услуга, която ползват по-малко от 30%. „По принцип отглеждането беше ангажимент на детската градина. А де факто им плащахме, за да отглеждаме децата си вкъщи”, споделя Храбър.  

Поради огромния стрес в ежедневието и в работата, недостатъчен сън и още куп неща, Храбър се изправя пред още един проблем - здравословен. Някои го наричат бърнаут (прегаряне). Вследствие на натрупаното напрежение и изтощението от забързания живот той развива тинитус (шум в ушите), който в града много се засилва. Следват безсънни нощи, трудно съсредоточаване, дори разговорите с околните са затруднени заради този проблем, а за капак проблемите в работата се задълбочават. Като информиран човек търси решение на проблема в медицината. Изписват му куп хапчета (антидепресанти и успокоителни), други пък му казват, че няма лечение за това, просто да свиква. 

Храбър неслучайно носи това име - не губи надежда и повече от година търси решение  как да се справи с този проблем, като едновременно с това полага грижи за първия им син. Ели през това време работи на две места, за да се справят. Труден за семейството момент, в който те са сами и трябва да разчитат само на себе си. Доходът им рязко спада, а стресът надделява. 

За радост направените от тях инвестиции преди това и работата им по финансовия план през годините им идват като помощно средство, с което по-лесно успяват да преминат през ситуацията. Още тогава единственото спасение, което семейството вижда, е да се преместят на село. Набелязват си община Ветрино като място за живот заради развитието, което виждат, спокойствието, което търсят, и облагородяването на целия район покрай Исторически парк. 

Започват планиране по осъществяване и на тази тяхна нова цел, отново с помощта на личния им финансов консултант. Храбър се преквалифицира, за да надгради уменията си в още няколко направления, като успява да ги съчетае. Въпреки първоначалните притеснения на семейството дали ще успеят да намерят всички удобства на село, как ще се грижат за децата, какъв ще е новият им живот, моментът за тях настъпва и от март тази година те живеят сред нас.

Какво е за едно работещо семейство да отглежда децата си в София, е първото, за което ги попитах, когато седнахме да поговорим. В този миг Елица веднага каза: „Кошмар!“, а Храбър допълни след нея: „Това е като да си играл игра, в която си искал да се спасиш. Когато се преместихме на село, сякаш попаднахме в някакъв оазис, който ни измъкна от всичко това“. 

Все по-често срещаме семейства, които се изправят лице в лице с трудностите на живота в големия град. Според Елица една от основните причини по-малко хора да искат деца, е заради условията на живот в града. „Да ходиш на работа, да водиш детето на градина в този трафик, шумът, липсата на свобода и пространство, лоша среда, трудно достъпна качествена храна и все по-чести нарушения в здравословното състояние на човек.“ - това са само част от проблемите, пред  които се изправят много хора като Елица и Храбър. Обикновено смятаме, че това са трудности, с които ще се справим, ако започнем да изкарваме повече пари. Дали това наистина е така?

Каква е цената, която трябва да платим, ако не мислим и не планираме дългосрочно живота си? Как, кога и защо се стига до бърнаут в града? Защо са ни всичките удобства в големите градове, ако качеството на живот там е лошо и не сме щастливи? 

Елица и Храбър са наясно каква цена са платили за живота в големия град. Вече не си задават въпроси. Благодарни са, че знанията в сферата на финансите са им помогнали да се справят с трудния период, както и за възможността за ново начало сред спокойствие, зеленина и истински хора.    

 „Когато се преместихме тук, първоначално ме беше страх от тишината! Това е нещо ново за нас!”, споделя Елица.

Тук тя дори успява да надгради хобито си. Елица прави великолепни пробиотични лимонади с естествена газировка. Аз направих и тествам система за оцеляване с високо КПД. Автономно захранване на всичко необходимо за дистанционна работа.“, споделя Храбър

А как се отразява селският живот на децата? 

„Забелязахме, че има използваема детска градина в село Неофит Рилски и качеството е по-високо. Тук има десетократно повече пространство къде да скачат и да тичат децата“, споделя Храбър. 

Тервел, синът им, е на двора, изучава нови умения, копае по градината, всичко му е интересно.

 „В София Тервел беше вътре, гледаше клипчета на компютъра, ядеше и дебелееше. Тук децата виждат, че звездите са на небето, учат, че планетите гравитират около тях. Тук бабите садят зеленчуци, а в София бабите сеят интриги! Тук бабите дават излишния си добив от марули и със зор им даваш пари в замяна. В София повечето баби поради „аристократични“ възгледи дават само акъл."

Елица и Храбър са поредното семейство, което избира за свой дом община Ветрино. Успяват да излязат от трудния житейски период, като тук дори здравословният проблем, който има Храбър с шума в ушите, много намалява. Благодарение на усвоеното финансово планиране успяват да запазят всички направени инвестиции.

Добре дошли на Елица и Храбър в голямото семейство на община Ветрино!