Всяка длъжност и пост, които са обществени, имат определено предназначение и е важно да се заемат от честни хора. Тези длъжности носят привилегии, но и огромни отговорности. От тях зависи добруването на обществото и ако те не се заемат от правилните хора, тогава цялата общност страда. Много години в България се оплакваме от управлението, което е причина за западането на страната ни. Оплакването идва от това, че голяма част от хората, които се кандидатират за обществени постове, го правят с цел извличане на лични облаги, а не защото могат и знаят по-добре как да направят така, че хората да благоденстват. Корупцията, некомпетентността и егоизмът са широко разпространени сред хората на важни постове в България. 

Тук конкретно ще разгледаме един важен орган в местното самоуправление – Общинския съвет. Нека първо си припомним за какво служи той. Общинският съвет е орган на местното самоуправление в дадена община и неговата цел е да гарантира благосъстоянието на жителите на дадено населено място. Забележете колко силна и категорична дума е използвана – да гарантира. 

Винаги е важно да тръгнем от определението на нещо, за да си припомним неговия смисъл. Тогава можем да разсъждаваме по-задълбочено по темата, да си правим правилните заключения и да взимаме още по-правилни решения. 

Важно е също да си спомним, че хората, които решават да се захванат с дадена работа, предварително знаят какво се изисква от тях, какво се заплаща за това и какви отговорности носят. Това е първото нещо, което трябва да научат, и след това да вземат решение дали искат да го правят или не. Изявления от типа – не ми плащат достатъчно и затова не върша работа, или затова съм принуден да вземам под масата – са неоправдани, защото кандидатът за дадения пост е знаел предварително какво се изисква от него, какви са неговите задължения и колко ще му бъде платено. Да вземем предвид конкретно Общинския съвет и общинските съветници. Когато един човек се кандидатира за общински съветник, той знае предварително какво се изисква от него като общински съветник, колко време ще му отнеме това негово задължение, какви познания трябва да има и колко ще му се заплати за усилието и отговорността, която носи, докато изпълнява тази функция. Няма нищо скрито, няма нещо, което научава после. Този човек се кандидатира за тази длъжност, защото се чувства готов да служи – на първо място на жителите на общината, а не на себе си. Ключовата дума е „служи“. И това се знае предварително. 

Тук жителите на общината също имат много отговорно задължение и то е да изберат правилните хора. Би трябвало да го няма родовия принцип, при който избираш твой човек, а да се изберат хора, които могат да свършат работа, защото от това зависи какъв ще е животът на избирателите. За да е правилният общински съветник, е нужно той да отговаря на няколко условия:

- да има познания, които да му позволят да свърши работата; 

- да бъде честен, за да може съвестно да изпълнява своите задължения, защото ще бъде подлаган на изкушения от недоброжелателни хора, които ще му предлагат средства и облаги, за да предаде тези, които са го избрали; 

- да бъде ангажиран с последствията от решенията си (обикновено това се случва, когато неговото бъдеще зависи от неговите решения. Не може човек, който не живее в дадена община и няма имоти там, да бъде ангажиран с последствията от неговите решения, защото те не влияят на живота и имуществото му).

Само и единствено когато са изпълнени и трите условия, хората от общината ще могат да бъдат спокойни, че даденият общински съветник е правилният и това гарантира спокойно и благоденстващо бъдеще на общината. Изборът не трябва да бъде на база лична симпатия или лична неприязън към когото и да е от кандидатите, защото това ще се отрази катастрофално на бъдещето на избирателя, на бъдещето на неговите деца и внуци, както и на всичко съградено от него и неговите предци. Хората в общината е хубаво да знаят и да си припомнят, че изборът на общински съветници е нещо много важно и отговорно, и когато са избрани неправилните хора, това може да разруши целия им живот. Могат да загубят всичко, което те и техните предци са сътворили, и да не получат нито стотинка за това, а на определена възраст е много трудно да започнеш от нулата. Гаранцията за тяхното настояще и бъдеще е техният избор днес.

И сега ще разкажем една история за общински съветник в една община. Историята е измислена и имената и героите са измислени, като всяко съвпадение с реални хора и населени места е случайно, но може да се окаже, че някъде тя е абсолютна истина. 

Населеното място се казва община Ветрино, а героят на нашия разказ се казва Милен Георгиев. Това е човек, който ламти за власт и пари, но за негово съжаление няма нужните качества да ги постигне. Не знаем каква е била неговата съдба като дете и младеж, историята ни среща с него като голям. В реалния живот не успява да направи нищо. Няма нужните качества да спечели честно средства и да задоволи болните си амбиции, като работи като портиер на летището и други подобни неща. Отбелязваме го това, защото, когато един човек има качества, той успява навсякъде, но случаят с Милен Георгиев не е такъв. Навсякъде където отиде, той създава интриги, настройва хората едни срещу други и разваля продуктивността на колектива. Работодателите му, когато усетят това, на секундата го махат и после дълго време се борят да оправят счупеното от него. През целия си живот няма нито едно значимо постижение и нищо, направено в полза на другите. Животът му се развива по много неприятен начин за него, докато не му хрумва гениалната идея да започне да се занимава с обществени дела, защото там може по-незабелязано да ощетява другите, без да бъде уволнен. Като всеки измамник той има „дарбата“ да надушва слабостите на хората и да се възползва от тях. И също като всеки достоен член на измамническата общност, той е много уверен, когато казва нещо, като така кара другите хора да повярват на думите му, защото нормален човек не може да те гледа в очите и да те лъже по такъв категоричен начин. 

И така, нашият герой Милен Георгиев решава да започне да заема обществени постове в родната си община Ветрино. Защо там, причината е проста – той е отишъл в големия град Варна и се възприема като човек, който знае повече от другите. Използва родствените си връзки, познанствата си с хора и умението си да убеждава другите, че когато ги лъже, всъщност говори истината – тези обстоятелства и неговите качества му помагат да успее. Избира си една партия носител, която да му позволи да стана общински съветник, и това става факт. Докато е общински съветник, той не само че не прави нищо за общината, но прави така, че да обърква хората в Общинския съвет, които искат да направят нещо смислено, и затруднява работата на този важен орган. Естествено, на следващите избори не го искат от тази партия и той веднага минава в друга. Успява умело да убеди ръководството на някоя партия, че той е човекът, който ще ги изведе до върха на общината, и те му гласуват доверие. Така успява да изреди всички възможни партии, като понякога, в зависимост от интереса си, ги сменя по две-три в рамките на един мандат. Неговите действия безспорно показват, че той няма никакви принципи и ценности, а се води само и единствено от личната облага. Съдбата му позволява дори един път да стане кмет в родното си село Доброплодно, но отново това води до още по-голямо западане на селото, защото освен алчен, той е и бясно некомпетентен. 

Тук най-интересното е, след като всички са го разбрали какъв човек е, как успява да ги залъже отново, за да стане пак общински съветник. Измамникът има много конкретна система, за която му помага неговото специално умение да лъже, без да му мигне окото, при това е толкова уверен в лъжите си, че винаги има хора, които да му повярват. Милен Георгиев обявява, че ще се кандидатира за общински кмет, започва да търси хора по селата, които убеждава, че могат да станат кметове на даденото село, като им казва – в най-лошия случай ще станеш общински съветник, защото аз, като глава на партията, която представлявам, ще се оттегля и ти ще станеш общински съветник. Убеждава ги, че той задължително ще стане общински кмет и няма да иска да е общински съветник. Наивните хора му се връзват и тръгват от врата на врата да искат подкрепата на своите роднини и на недоволните хора от управлението на досегашния кмет. Всеки от тях събира по 20, 30, 50, а някой дори по 130 гласа, и всички тези гласове се събират при мошеника Милен Георгиев. Естествено, те не успяват да станат кметове на селата или общински съветници, защото никой не им е помогнал за това, но нашият герой събира достатъчно гласове, за да стане общински съветник, и ето как е с нов мандат в общината. Всички хора го знаят що за стока е, но въпреки това успява отново да се промъкне в Общинския съвет, за да краде от бъдещето на хората в тази честна и работлива община. Използвайки вярата, отдадеността и взаимната подкрепа на хората, той като паразит се промъква и вече много години руши общината. 

Важно е да допълним, че той няма имущество в общината, не живее в нея, защото знае какво й причинява, затова е побързал да се отърве от всичко, което са му оставили неговите родители. И винаги се възползва от ситуация или фирма, която желае да открадне от хората в общината, като ги убеждава, че трябва да му осигурят средства за кампания, и пак подлъгва хора като пчелички да работят за него и да успеят да му осигурят още 4 години паразитиране. Най-лош е последният му замисъл тотално да унищожи общината, като я продаде на хищна фирма, която иска да сложи ветрогенератори и да унищожи труда и имотите на всички жители на общината. Убедил ги е, че той е човекът, който ще се пребори с истинските общински съветници, които защитават интересите на своите съселяни, и те му отпускат колосални средства за очернящи кампании на досегашния кмет и хората от истинския бизнес, които работят тук. 

Единственото, което остава да наблюдаваме, е дали хората ще му се вържат отново на измамите, защото този път всичко за тях може да свърши катастрофално. Ще наблюдаваме какъв е краят на тази приказка.