На кого е България?
Права над всички тези блага и този прекрасен народ имат хората, които са готови да го поведат към самостоятелно и свободно развитие.
България е прекрасна страна. Имаме четири сезона, море, планини, равнини, гори, плодородни земи, пълноводни реки и езера, както и прекрасно биоразнообразие. На територията на нашата държава са открити безброй археологически находки, които са без аналог по своето богатство и културна стойност. Наследници сме на народ, дал началото на велика цивилизация, която е водеща в света в продължение на близо 2000 години. Имаме богат фолклор, вкусна кухня, а българите сме едни от най-красивите хора на света. Общо взето, Бог ни е дал много и както подхожда на наследници на богато имане, ние не можем да го поделим. Едни искат да изсекат горите, за да забогатеят от тях, други са готови да продадат всеки милиметър българска земя и на нея да сложат перки и фотоволтаици, като с комисионата от тази предателска сделка заживеят на запад. Трети пък са готови да превърнат страната ни в бойно поле, а българите – в жертвени агнета, отново с една-единствена идея – с парите, които западните им господари дадат за това, да отидат да живеят охолно в западния свят. Четвърти се молят в България да дойдат чужди царе, такива, които не са българи, и да ни управляват, защото не могат да понесат някой равен на тях по произход да ръководи страната.
И тук идва въпросът – на кого е България? Кого да послушаме за пътя, по който трябва да поемем? Кои са хората, които знаят накъде е посоката? Кой има право да управлява България?
Това са сложни въпроси, на които 33 години така и не можем да намерим отговор. Свидетели сме на една политическа класа, която философства добре и ни оплита в политическото си бръщолевене, като ни кара да вярваме, че следващият месия ще се пръкне някъде оттам. Последните три десетилетия наблюдаваме хора, които ни казват, че сами не можем да се управляваме и че нямаме бъдеще. Трябва да се подчиним на западните държави, да изпълняваме техните разпореждания и те ще ни отпускат някакви пари. Толкова силно ни се втълпява, че сме негодни, че започваме сами да го вярваме. Истината е, че тези хора наистина не вярват в своите способности и виждат единствения изход за тях (а не за всички нас) именно на запад. При всяка силна страна, която е загубила война, следва нейното разоръжаване и унищожаване. България беше втората по мощ във Варшавския договор след СССР и нашата армия беше толкова силна, че можеше да се бори с турската. През 1989 г. ние загубихме Студената война и това, което се искаше от нашия нов елит, е тотално да бъдем разоръжени и смазани икономически, за да не си и помислим, че можем отново да надигнем глава. Това е нормално поведение за страни победителки, които много години са изпитвали ужас от нас и когато най-накрая победят, искат да са сигурни, че това няма да се повтори. Важно е да разберем, че ние сме предадени както от новия елит, така и от стария, който се е съгласил на позорните условия на капитулация, без да е произвел и един-единствен изстрел. И старите, и новите управници не са се грижили за страната и народа, а са гледали да се договорят със силните на деня, за да извлекат облаги за себе си и своите семейства. Предателите в човешката история имат различни имена – Ефиалт, Брут, Юда и много др., превърнали се в символ на предателството срещу народа си в името на собственото си благополучие. Съвременният елит стана разпределителен център на западните пари към България, като за себе си отделя 80% от средствата, а за хората остават едва 20%. Така продаването на родината ни не води дори до временни ползи за народа. Не можем да кажем, че те са хората, които трябва да ни водят. Не можем да кажем, че България е тяхна, защото те не са посели тук и едно стръкче трева.
И ето пак стигаме до въпроса – на кого е България? След всичките ни разсъждения е пак толкова трудно да отговорим на този въпрос.
Отговор има и той е един – България е на тези, които се грижат за нея. Права над всички тези блага и този прекрасен народ имат хората, които са готови да го поведат към самостоятелно и свободно развитие. Хора, които вярват и знаят как да бъдем част от света, без да сме подчинени на други, а да сме уважавани, знаещи и можещи хора. Как можем да разпознаем такива хора? На първо място – те ще се грижат за образованието на хората. Не може да има добър народ и добра държава, ако хората не са образовани. Ако не знаят как да изградят живота си, никога няма да са доволни и щастливи. Само с образовани хора може да има щастливо общество. На второ място – важно е за страната да се мисли в цялостност, а не на парче. България е на тези, които мислят за нея с хилядолетия напред. Трябва да запазим и да се грижим за природата, за да може хората да живеят по-добре. Качеството на живот зависи пряко от състоянието на околната среда. Ако имаме замърсена и унищожена природа, ние нямаме подходящи условия за нормален живот. Тези хора ще направят така, че да намерят в какво сме най-добри, за да го развием и да сме конкурентоспособни – без съюзи, а на база доброто производство и добрата услуга.
Ние имаме куража да стопанисваме нашата община Ветрино. Мислим за нея цялостно, а не на парче. Първостепенни приоритети са ни образованието, културата, икономиката и грижата за околната среда. През цялата 2022 г. сме постигнали много и сме показали как България може да се превърне в рай. Готови сме да споделим опита си с всеки, който чувства, че родината ни е негова. България е наша, ние се грижим за нея и ще се борим с всеки, който се опита да ни я отнеме или да я продаде.
Коментари