Преди години, когато на село някой съсед е трябвало да си оправя покрива или е имал нужда от помощ при обработка на земята, хората се организирали и отивали да му ударят едно рамо. Дали ще редят керемиди, или ще окосят или прекопаят, заедно са се справяли с проблема. Така те са споделяли живота си в неговите радости и предизвикателства, на които са устоявали заедно и задружно. Днес трудно можем да видим това. А то ни е толкова необходимо. Животът в големия град е доста по-самотен и всеки тайно в сърцето си копнее да се събере с хора, с които да споделя еднакви ценности и вярвания. Хората копнеят да бъдат част от общност и животът им да бъде изпълнен с повече топлина и задружност. Мястото, за което всеки човек може да си мечтае, се намира съвсем недалеч – в община Ветрино. Тук хората са заедно, помагат си, организирани са и извършват добри дела ежедневно. И всеки е добре дошъл.

В края на всяка седмица тук се извършват доброволчески дейности, чрез които се подобряват и почистват различни населени места в общината. За това е разказвано много на страниците на вестника. Но тази събота и неделя се случи нещо различно – състоя се първият мащабен доброволчески лагер, в който взеха участие над 50 души от цяла България!

Топло и усмихнато слънце посрещна доброволците пред Неолитното селище в събота в 8,30 ч. сутринта – обичайното начало на трудовия ден. След като се разделиха на три групи, доброволците се заеха с почистване на различни места в селото и около него. Въздухът кипеше от смях, разговори и позитивна енергия, а работата спореше. Споделените усилия донесоха отличен резултат. В 13 ч. дойде време за почивка и обяд. Най-вкусната храна е заслужената, а още по-вкусна е истинската, прясна и пълноценна храна. В менюто за обяд беше включено прясно свинско месо и зелена салата. Тук пълноценната истинска храна е на особена почит и никога не гощаваме доброволците с кроасани, солети и други боклучави „храни“... След дружното хапване работата продължи до смрачаване. 

Удоволствие е да съчетаеш полезното с приятното. Всеки, минал през улиците на Неофит Рилски през тези два дни, забеляза усмихнатите, позитивни и действащи хора, които бяха там, за да дадат по нещо от себе си. Във въздуха се усещаше една неописуема енергия, която завладя дори местните жители. Забелязахме мъж, който излезе и започна да почиства около къщата си, няколко деца започнаха да разчистват реката. Хората буквално се заразиха с доброто, което сякаш беше завладяло цялото село. В групата се включиха и италианец и неговата съпруга – българка, които също помогнаха. Лагерният огън увенча края на деня в юртеното селище „Наедно“ в селото и отново събра всички заедно. Изпекоха си месо в приятна атмосфера, весела глъч, музика и хорца. Получи се истинско общуване между хората. Такова общуване, при което забравяш да си гледаш телефона. След вечерята някои останаха да си почиват, а други се запътиха към залата, в която гледаха и обсъждаха филм. 

Голяма част от нашите доброволци живеят в градовете. За тях това беше различно преживяване, при което усетиха спокойствието и тишината в юртеното селище. Там човек е стоплен в прегръдките на природата. Точно близостта с природата май е липсвала на всички – личеше си по свежите им усмивки в неделя сутринта.

В 8,30 ч. в неделя работата продължи и дружно хората довършиха работата от предишния ден със същия ентусиазъм и настроение. Резултатите в такава атмосфера са чудесни. Дори остана време добротворците да отидат до с. Староселец, където също почистиха. Обядът беше най-вкусният боб на Рафие, която отново ги нагости с усмивка. Следобед ги очакваше разходка из село Неофит Рилски с екскурзовод, който им разказа и показа красотите, които сме създали в селото. Остана време и за разходка в Исторически парк. 

Това бяха два дни, пълни с енергия и весел смях и с работа, която услажда залъка на човек и магия, която поражда само радостта от труда и от живота. 

С радост споделяме някои от впечатленията на доброволците участници: 

Борис Стефанов: „Събрахме много хора от цяла България, които са изминали голямо разстояние, за да помогнат едно населено място да бъде по-чисто и да дадат пример как това можем да го направим в цяла България.“

Стела Тепавичарова: „За първи път съм на това красиво място. Направи ми впечатление огромното желание за работа, всеки да помогне на другия и колко много трудът сплотява и сприятелява хората. Всеки, който не е присъствал на такова събитие, не знае какво губи наистина!“

Богомил Тепавичаров: „На фона на всичко останало в страната ни – това не са празни приказки, върши се работа и се прави нещо, което е полезно и помага на хората.“

Гергана Капнилова: „Най-хубавото от тези два дни е, че сред нас имаше деца! На нашите потомци ние показахме обединение, ентусиазъм, подкрепа и забавление в едно. Някои от тях работиха повече от нас. Поздравления, деца! С вас България има бъдеще!“

Ива Вангелова: „Наистина два дена бях без телефон. Ето това се казва пълно зареждане!“

Винаги е добре, когато хората се сдружават, защото заедно постигат много повече. Сдружаването за добра кауза подейства като порив за други хора в България. Така нашият първи мащабен доброволчески лагер успя да вдъхнови хора, които почистваха и в селата Габърница, Мирково и Средец.

В България има много добри хора, които искат да направят нещо, борят се и действителност постигат резултат, но когато не са организирани и действат поединично, в един момент срещат лошите хора, които искат да рушат създаденото, и не могат да се преборят с тях. Тогава те се обезверяват, спират и не виждат как да продължат. Тук, в община Ветрино, показваме един успешен модел, който може да бъде приложен навсякъде в България. И така улица по улица, село по село, община по община можем да направим заедно чудеса. 

Всяка седмица организираме подобен тип доброволчески инициативи, а през годината ще има още няколко по-мащабни лагера. Следващият такъв ще бъде на 4-5 февруари т.г. Всеки, който иска да преживее чудото на заедността, е добре дошъл!