В живота на обикновения човек има вярвания, които са като канони, и спрямо тях той взема решения, от които зависи животът му. Когато тези канони са грешни, човекът е осъден на тежък и нещастен живот. Едно от тези вярвания е, че хората, които ни управляват, вземат решения в полза на народа. Избираме ги на база техните обещания какво ще свършат, за да можем всички да живеем по-добре. Когато се молят да ги изберем, те знаят точно каква заплата ще вземат, какво трябва да правят, с какви привилегии ще се ползват и какви отговорности ще имат. Никой от тях не е избиран насила, на никого от тях не са променяни условията. Това е важно да се изясни, защото за всяко споразумение е необходимо двете страни да имат точни и ясни условия, които да им дават основание да вярват, че другата страна ще ги изпълни. Народът изпълнява своите споразумения, като работи, плаща данъци, воюва, спазва законите на държавата, плаща на политиците и им дава необходимото уважение и блага. Какво обаче правят политиците? 

 За съжаление, след като бъдат избрани, те забравят за своите обещания и договорки и започват да гонят само интереса си, като придобиват усещане, че хората са добитък, който е създаден да им осигури максимална печалба. Готови са да го изтъргуват само и само за да вземат няколко лева повече. Забравят, че са знаели предварително колко им е заплатата и какви са им задълженията за нея, забравят, че властта им е дадена, за да управляват поверените им области в посока дългосрочно подобряване живота на народа, който ги е избрал. И след като вече са избрани, те стават различни. Такава трансформация претърпяват двама областни управители на област Варна. Те вземат средства от безскрупулна жена и срещу тези средства са склонни да погребат две общини и да окажат съдбовно въздействие на поверената им област и целия български народ. 

Първият от тях е Благомир Рубинов Коцев. Излъчен е за областен управител от правителството на Кирил Петков и е областен координатор на „Продължаваме промяната“. Неговата партия влиза във властта с основния девиз, че ще се бори с корупцията. Казват, че искат законност и справедливост, и молят хората да ги изберат, за да я постигнат, като обещават да направят живота им по-добър. За съжаление, идвайки на власт, техните действия показват точно обратното. В общините Ветрино и Вълчи дол се появява фирма „Добротич уинд“ – собственост на Катина Йорданова, която е дъщеря на земеделец в село Добротич. От малка тя е любителка на луксозния живот и решава да си го осигури, като се добере до заможни мъже (пишем мъже, защото в живота й са много). С годините осъзнава, че колкото повече остарява, толкова по-трудно ще й е да намери някого, който да й го осигурява. Чудейки се как да реализира мечтата си за лъскав живот, решава да направи ветрогенераторен парк върху земите, които са собственост на баща й. Алчността няма граници и затова решава да закупи земя и в съседната община Ветрино, като и там сложи перки. Важно е да отбележим, че създаването на този парк не е на основа проучване къде е най-удачно да бъде, а просто защото тази жена притежава земя там. За нея няма значение кой живее на територията на общината, какви са неговите цели, кое е добре за живеещите там, защото през целия си живот тя не е научена да мисли за друго освен за своето удобство. Винаги мъжете са били източник на нейния комфорт. Те са плащали, за да може тя да се чувства добре. Сега обаче няма да плащат мъжете в живота й, а хората, които населяват набелязаните от нея общини. За нея те са нискостоящи същества, които не знаят как да живеят и имат едно-единствено предназначение – да осигурят комфорт на нейната специална особа. Баща й е сравнително дребен предприемач, който се грижи само за семейното благополучие и не допринася с нищо за общината и населението. Това е важно да се отбележи, защото те нямат значение за живота в общините Ветрино и Вълчи дол. Проектът, който иска да прокара, не само че не облагородява общините, но той ги убива, като убива не само тях, а и България. Ветрогенераторните перки нанасят много вреди на хората, птиците и животните, като правят местата, на които са поставени, неблагоприятни за живот и развитие на земеделие. Перките прогонват и убиват птиците, като така разрушават баланса в природата. Изчезването на един вид от екосистемата прави така, че другите видове в нея или изчезват, или стават свръхмного. Това превръща районите, в които се поставят ветрогенератори, замиращи във всички направления. В континентална Европа е станало почти невъзможно да се поставят перки на твърда земя, а когато говорим за плодородна почва – това е невъзможно. В България благодарение на продажните политици всичко е възможно, дори поставянето на тези убийствени за народа съоръжения. Катина Йорданова отива в двете общини и започва разговори с кметовете, за да мине по бързата процедура и да постави перките, без хората да са се усетили. В община Вълчи дол успява, защото попада на корумпиран кмет, но в община Ветрино удря на камък. Кметът на общината д-р Димитър Димитров решава да провери как ще се отразят ветрогенераторите на хората в общината, а също така и какви са техните нагласи. И от проучванията, и от нагласите на народа кметът разбира, че перките ще унищожат община Ветрино, вследствие на което той и повечето общински съветници отказват да дадат разрешение за поставянето им. 

Това не спира безскрупулната Катина, тя намира съмишленик в лицето на нереализираната счетоводителка Биляна Петрова. Двете успяват да привлекат един кмет на село и четирима общински съветници в желанието си да продадат населението на общината, за да могат тези лица да спечелят пари. Единият от общинските съветници е Милен Георгиев, който в този момент е представител в общината на ИТН и ПП. Продажният кмет и общинските съветници опитват да пробият своите колеги, за да защитят парите, които вероятно са получили от Катина и Биляна. Хората от общината научават за предателството спрямо тях и на сесията, в която трябва да се гласува това пъклено решение, обграждат общинската сграда и показват, че са готови на всичко, за да спасят своя дом. В крайна сметка отново общинските съветници отхвърлят предложението на „Добротич уинд“ и спасяват населението, което им е гласувало доверие. Тогава Милен Георгиев и Катина Йорданова се обръщат към областния управител на Варна за помощ. Важно е да се знае, че през това време Катина обхожда и силови кръгове, като търси помощ и от тях. Интересното е, че силовите групи категорично отказват да съдействат за такива убийствени за областта решения, но областният управител се съгласява. Хората, които често са извън закона, мислят повече за народа от тези, които са избрани и получават заплата и привилегии, за да мислят за народа. Благомир Коцев и Милен Георгиев започват да блокират всичко, което зависи от тях и е нужно на местния бизнес, и всеки път напомнят, че това ще свърши, ако бизнесът направи така, че хората да се съгласят с убийството на общината. Те обещават тормозът да спре, когато решението за поставяне на перките се приеме от Общинския съвет. Бизнесът не се поддава на шантаж и не предава своя народ, вследствие на което страда. Правителството на Кирил Петков пада и се прокрадва надежда, че с идването на новия областен управител Марио Смърков нещата ще се оправят. Уви, той също като своя предшественик предпочита личната облага пред доблестта да изпълни дадената дума и да защита интересите на хората. Дори отива още по-далеч, като изпраща заповед на община Ветрино да се поставят перките в общината. 

Представете си – човек, който е получил власт и пари от народа да го защитава, прави точно обратното – продава го. Той не само блокира местния бизнес, а отива и крачка по-напред, като нарежда да се унищожи община Ветрино. Същият този областен управител няколко седмици по-рано отказва съдействие на кмета на Ветрино д-р Димитър Димитров, който отива при него с молба да се определи един държавен терен за място, където да се складират и преработват отпадъците в общината, които унищожават природата. На това предложение, което е революционно в областта на екологията в България, Марио Смърков отказва категорично и на мига. „Помолен” обаче от Катина Йорданова, в същия този миг заповядва нещо, което е отхвърлено от народа, който го е назначил и му плаща заплатата и глезотиите всеки месец. Оказва се, че продажността няма партия. Двама областни управители от различни политически формации имат един господар – парите. 

И сега ние трябва да преосмислим вярването си, че политиците са тук, за да защитават нашия интерес. Защото, докато вярваме в това, ние винаги ще бъдем продавани. Време е да започнем да изискваме споразуменията им с нас да се изпълняват и ако някой ги наруши, то веднага да го свалим от поста му. Областният управител Марио Смърков се подигра с хората, които му гласуваха доверие, и е време неговите ръководители да го сменят моментално, като повече никога не му се позволява да заема държавен или общински пост. На многобройните молби към него да съдейства за важни за областта дейности той винаги отговаря, че не е в неговия ресор на действие, защото не иска да поеме отговорност. В същото време светкавично се отзовава и заповядва най-спорното си решение, за да оправдае очакванията на Катина Йорданова. Какво го е накарало да действа така, можем само да гадаем, или по-скоро всички знаят, но се страхуват да го заявят. 
Хора като Марио Смърков и Благомир Коцев нямат място на обществено отговорни постове, както и нямат право да се наричат българи. Хора като тях в миналото са извършвали предателства и са пускали нашественици в нашите крепости за шепа жълтици. Време е да сложим край и да покажем, че всеки, който не спазва споразумението с народа, е осъден на презрение и забвение от настоящите и бъдещите поколения. Техните имена трябва да бъдат изписани с големи букви на стената на позора, защото те извършиха най-тежкото престъпление – продадоха България и народа си. 

Ние ще се справим с техните незаконни решения, но е важно да не позволяваме и миг повече да петнят името на институцията, която представляват. Помнете, че ние сме тези, които ги назначават, и ние сме тези, които ще ги уволнят!