Бихме искали да ви запознаем с поредния българин, който направи своя избор да се прибере в родината след пет години живот в Нидерландия. Васил Желязков споделя за общото желание на всички наши сънародници зад граница да се завърнат в България, но голяма част от тях не смеят да поемат отговорност. „Повечето българи в чужбина наистина искат да се приберат и биха го направили, но страхът от неизвестното ги спира. Аз избрах да се прибера, да бъда тук, в родината си, защото искам да съм част от общност, в която да давам своя личен принос.“

Васил заминава за чужбина поради здравословни проблеми на член от семейството му. Недостигът на пари му дава нужния подтик смело да потърси препитание в друга държава, тъй като в България се е сблъсквал често с некоректни работодатели, чието отношение още повече е затруднявало финансовата стабилност на семейството.

Литературата като цяло изиграва основна роля в живота на Васил. „Като дете не обичах да чета. Баща ми ме запали по митологията, като ми четеше книжки за Херкулес.“ Претърпява тежко сътресение, след което не е можел да говори и да мисли. Да ходи и да се храни, също е било невъзможно за него. „Насилвах се и след месеци започнах отново да чета – така успях да си върна говора и отново да мога да си подреждам мислите. Книгите бяха моето спасение, те ми помогнаха да превърна мислите в думи, а думите – в логически свързана реч.“

Васил се запознава с литературата на „Тогедър“ още преди седем години, когато проявява интерес в сферата на инвестициите и финансите. Тогава му попада информация и за проекта „Исторически парк“, към който по това време е имало много критики и обвинения. Решава да направи собствено проучване и на място да научи повече за парка. Отива и говори с над 50 души, които го запознават с проекта и му показват положителното развитие на село Неофит Рилски и началните промени в цялата община.

Наскоро той отново посещава селото и участва в голяма бригада за доброволно облагородяване на общината. „В последните 17 години активно участвам в доброволчески инициативи и тук исках да усетя средата и хората. За пръв път ми се случи да работя с хора между 10- и 50-годишна възраст, като всеки един от тях работеше еднакво усърдно.”

При всяко прибиране в България Васил се връща към Нидерландия с повече книги, отколкото личен багаж. Книгата от издателство „Тогедър Академия“, която най-силно променя живота му, е „Парите или живота“. За нея той споделя, че „тя обединява повечето книги на тема лични финанси. Книгата ми помогна да осъзная посоките, в които се разпилява моята енергия.”

Знанията и въпросите в книгата „Парите или живота“ имат способността да променят коренно човек. Променят отношението му към парите, боравенето с тях и всички действия в живота му, които са обвързани с финанси. „С помощта на тази книга аз си направих самоанализ и разбрах, че съм фалирал в пет неща. Първото е здравето – имал съм ситуации, в които съм бил много благодарен, че съм здрав и силен. Това вероятно невинаги ще е така и именно затова е важно да се направят превенциите, които са описани в книгата – застраховки и качествен начин на живот. Второто е времето – бях от хората, които са фалирали откъм време. Работил съм твърде много и съм отделял енергия за незначителни неща. Третото са семейството и приятелите – невинаги съм имал добри отношения с близките ми и най-значимите хора около мен. Книгите допринесоха за това да подобря общуването с близките ми хора, да ги разбирам и те да ме разбират правилно. Четвъртата посока е финансовата независимост. Тя не се изразява в гоненето на някакви безкрайни числа, защото по този начин човек никога няма да бъде доволен. Това е показано в книгата с диаграмата на задоволеността – важно е човек да знае какво му е достатъчно и как да си организира парите, за да бъде ефективно. Петото нещо е аз-ът, което означава личностно развитие – превръщането на недостатъците в качества, за да съм по-стойностен човек и да имам своя принос за обществото.“

А какво се е променило за Васил след това осъзнаване благодарение не книгата? „В пет от пет сфери съм много по-напред и пожелавам на всеки да бъде богат в тези сфери. Това ми струваше изграждане на нови навици, понеже да знаеш нещо, не е като да го изградиш като навик. Това отнема време и изисква дисциплина. Ако си последователен, те вече стават част от теб и дори не мислиш кога и как да ги прилагаш, те са част от ежедневието и от начина ти на живот.“

Видима е трайната промяна в навиците на Васил относно боравенето с пари. „Сега наблюдавам своето поведение и харчовете си – така успявам да не разхищавам пари за ненужни неща. Дори при посещение на заведение аз си правя сметка и разходите ми са осъзнати.“

Поуката от историята на Васил Желязков е, че всеки един от нас трябва да се ангажира с личното си развитие, да търси подобрение на положението си и да действа смело – само и единствено по този начин човек би постигнал резултати. Важно е хората да поемат отговорност както за себе си, така и за инвестициите си, за да направят света по-добър. Издателство „Тогедър Академия“ се е погрижило да осигури на желаещите достъп до качествена практическа информация от опитни хора, с която всеки да е способен да се усъвършенства. Нека бъдем достойни граждани на България и заедно да изковем успешна съдба за себе си и за страната си!