България е на 5-о място по недостиг на работна ръка в света. Липсата на качествени кадри е национален и световен проблем. Но вместо да се наемат и да се задържат на работа, като им се осигуряват условия за развитие, хората са експлоатирани безмилостно и дори да си изпълняват задълженията добре и съвестно, не им се заплаща заслужено. Ето защо много българи напускат страната в търсене на по-добри условия за живот, но рядко са щастливи в чужбина колкото и пари да изкарват. Така губят и хората, и държавата. Има ли решение?

ВИНАГИ ИМА РЕШЕНИЕ!

Винаги има изход! Трябват усилие, постоянство и хъс.

Запознайте се с Нурай Юсеинов, на 30 г.

За да разберем един човек, е хубаво да познаваме пътя му от самото начало...

Нурай прекарва ранното си детство в Сухиндол, Великотърновско. Родителите му се развеждат и още от 12-годишна възраст на Нурай му се налага да бъде по-самостоятелен от другите деца. Майка му се премества в Германия, за да работи, а Нурай остава да живее с баща си. Средата вкъщи не е от най-приятните – баща му често е в компания на приятели, с които пие и пропилява времето си в хазартни игри. Отровна обстановка и задушаваща атмосфера, от които Нурай бяга, като започва работа в компютърна зала. „Не мислех за пари, въпреки че не съм от богато семейство. Просто отивах и помагах с каквото мога само и само да съм по-далеч“, споделя Нурай.

На 14 години животът му е на косъм заради спукан апандисит. Съдбата се намесва и превръща това събитие в добра причина момчето да се премести при леля си – от една страна, заради грижите до пълното му оздравяване, но от друга – за да бъде по-далеч от баща си и онази къща, която не чувства като дом.

На 16 се изнася да живее сам и животът върви по обичаен за неговата възраст и обкръжение начин – никакви предизвикателства за израстване, никакво удоволствие от обичайния тогава начин на забавление. Нещо липсва, но не е ясно какво. Още от 10-и клас Нурай работи, за да се издържа, и на всяко работно място се отличава с отдаденост и съвестно отношение към работата си. И на всяко работно място, като видят, че се труди здраво, качествено и често извънредно, го товарят допълнително – без доплащане, без възможност за развитие или кариера. Отношението към него е като към машина, която се експлоатира, докато не се счупи. Скоро от това му писва и 23-годишният младеж заминава за Германия с идеята да живее и работи в търсене на нещо различно. 

Започва отново в строителството, където за пореден път се справя отлично – толкова добре, че успява да оптимизира работата на шефа, като му спестява много средства. „Не го направих за по-голяма заплата, просто исках да си свърша работата по най-добрия начин. Така ми идваха идеи, с които се подобряваше работният процес“, споделя Нурай. И отново нещата се повтарят – той е ценен кадър, но във фирмата ефективността му расте, а заплатата и позицията му стоят на едно място, никакво развитие или кариера. Нурай е пестелив и успява да заделя средства. Събира известна сума и започва да осъзнава, че изкарва повече, спестява, но после ще ги похарчи за нещо и пак ще се върне в изходна позиция.

„Въртях се в омагьосан кръг и не виждах перспектива. Не се чувствах удовлетворен, търсех нещо друго, не ми харесваше животът в чужбина и ми липсваше България“, разказва за терзанията си Нурай. 

Съвременната система харесва хора като Нурай – тя охотно се възползва от тях, като ги изстисква и използва. Ако човек не осъзнае това, целият му потенциал бавно и неумолимо загива. Човекът е създаден, за да бъде творец, а не да живее като робот. Може би случайно Нурай попада на YouTube канала на „Тогедър България“, като осъзнава колко важни са знанията за лични финанси. Запалва се дотолкова по темата, че решава да се посъветва с финансов консултант, за да инвестира спестеното от Германия. Докато е на почивка у нас, получава финансова консултация и след срещата е вдъхновен, купува книги и започва да чете как работят парите и как да ги управлява по-ефективно, следи канала на „Тогедър“. Обнадежден е, че има хора, които успяват в България, а да чуеш как го правят и как можеш да го направиш и ти – това си е лъч светлина сред тъмнината. Животът му в чужбина все повече се обезсмисля и въодушевен, че е намерил нещо различно, през 2017-а Нурай се връща в България и започва обучение и работа като финансов консултант. Вдъхновен е от проекта „Исторически парк“ и още в самото му начало става сред първите му съмишленици. Не след дълго се премества да живее в село Неофит Рилски, където среща хора, които мислят и действат мащабно, правят нещо добро за България. Работят в една справедлива система, в която човек получава според приноса си, а възможностите за развитие са неограничени. Всяко ново начало е трудно. Лишенията, трудностите, страховете могат или да те пречупят, или да те направят по-силен. Професията на търговец изисква нови качества, да се учи постоянно, да се излиза от зоната на комфорт. Докато изучава тънкостите на консултантската професия, Нурай помага с туристите в Неолитното селище, а през първата година от откриването на Исторически парк е екскурзовод. Така успява да се отпусне в общуването с хора и взема категорично решение да продължи развитието си само в „Тогедър“. Така търсенето за Нурай приключва. Човек разбира какво търси едва когато попадне на място, в което може да се изяви. 

„Бих посъветвал хората, първо, да не спират да търсят. Аз търсих дълго и не намирах, защото в средата около мен го нямаше. Не се задоволявайте с нещо, което усещате, че не е вашето. Търсете! И второ, четете книги, защото книгата може да ви подскаже идеята за промяна, да ви помогне да осъзнаете какво искате от живота, да погледнете извън средата си и най-важното – да ви спести много време в лутане.”

Днес вече 30-годишният Нурай се нарежда сред най-добрите финансови консултанти във фирма „Тогедър България“. Намерил е мястото си, работи това, което сърцето му желае, колегите му го ценят и е… в очакване на любовта.