Той е маратонец, единствен по рода си за България. Определян е от световните медии като феномен, награждаван е на 3 континента, пробягва над 7 маратона на година при препоръчителни 3. Негова специалност са планинските маратони. Денивелация от 5000 м и трасе от 50 км са нещо обикновено за него.

„Маратонът по принцип се бяга с главата, а не с краката. Някои тръгват бързо, обаче идва един момент, когато след 20-25-ия километър организмът се изтощава и няма сили да поддържа тази скорост“, казва Шабан, когото наричат явление, защото не спира да бяга въпреки своите 45 години, като 30 от тях посвещава на леката атлетика.

„Понякога, нали младите са уж по-силни от по-възрастните и когато задминаваш такива състезатели, си задаваш едни въпроси – или неправилно тренират, или не са достатъчно подготвени. Нещо им куца. Не че аз съм по-добрият, просто имам вече опит и знам, познавам си организма и знам как да подходя и на самото състезание, и на самите тренировки“, обясни маратонецът.

За своята богата спортна кариера Шабан е преживял какво ли не. Надбягвал се е дори с прасета. „Бях на 6-7 км вътре в гората, извън селото, слънцето залезе, не беше чак толкова светло и по едно време, както си бягам, и едни малки прасенца скочиха на пътя ми. Те се уплашиха и се разпръснаха и след тях видях една голяма майка. Тръгна срещу мене и аз, както бягах на изкачване, като обърнах надолу и… газ, колкото мога, по нанадолнище и ме гони някъде 50-60 метра, ама се отказа, защото малките вече бяха далече“, спомня си Шабан.

Най-тежкият момент за него са няколкото месеца, в които спира да тича. „През 2006 г. си спомням, когато се ожених, трябваше да направим сватба и тогава прекратих за 6 месеца подготовката. Не бях бягал. Вече бях се отказал. Бях си намерил и работа като шофьор на автобус, карах работници. Бях се отказал от леката атлетика, но една вечер, една бъбречна криза ме хвана. Посред нощ ме закараха в спешна помощ в Карнобат. И си казах – аз тука ще си бягам пак и всеки ден, оставям автобуса, отивам да бягам. Карам работниците, отивам да бягам и така лека-полека се запалих отново по бягането“, казва Шабан. Животът му добива нов импулс през 2012-а, когато го взимат на работа в община Сунгурларе като отговорник за спортните дейности – няма събитие или клуб, към който да не е ангажиран.

Шабан намира своята хармония в черешовата си градина до родното си село Костен. За него всеки ден е надбягване – със себе си, с конкуренцията, живота, успехите. Едно неспирно състезание, чиято финиш линия е целият свят. Шабан Мустафа е специален гост на МАРАТОН НЕОФИТ РИЛСКИ, където може да се запознаете лично.

(Използвани са материали от Би Ти Ви)