Според византийските хронисти (Теофан Изповедник и Патриарх Никифор) след разпадането на Велика България петият Кубратов син, като преминал реката Дунав и земите на аварите в Панония, се заселил в т.нар. „Равенски Пентаполис“ (градовете Пезаро, Анкона, Римини, Фано и Сенгалия), който по това време бил част от Равенския екзархат (византийска провинция в дн. Североизточна Италия със столица град Равена): „... четвъртият и петият [от синовете на кан Кубрат] пък, като прехвърлили реката Истър, наречена още Дунав, единият останал там в аварска Панония, подвластен на кагана на аварите с войската си, а другият стигнал до Пентапол при Равена и се подчинил на царството на християните“ (според Патриарх Никифор „… станал поданик на ромеите“).

Византийските извори не назовават името на този пети Кубратов син, но според мнозина изследователи това е известният български предводител Алцѐк (на лат. Alzeco), сведения за когото дава 

Павел Дякон (720-799) в своята „Лангобардска хроника“  от VІІІ в.: „По това време дукът на българите по име Алцеко по неизвестно каква причина се отделил от своя народ и навлязъл мирно в Италия. Заедно с цялата войска на своето дукство той дошъл при крал Гримуалд и обещал да му служи и да се засели в страната му“.

Българите били посрещнати с доверие от тогавашния лангобардски крал Гримуалд I (662-671), което вероятно се дължало и на факта, че те като народ и съюзници били добре познати на лангобардите още от заселването им на Апенините по времето на цар Албоин: „Но както е известно, Албоин довел тогава със себе си в Италия хора от различни народности, които той и предшествениците му били покорили. Затова и до днес ние наричаме местностите, в които те живеят, гепидски, български, сарматски, панонски, швабски, норикски и т.н.“ 

Българи се заселили в пограничната Венетска марка на лангобардските земи и през 631 г., след поражението, нанесено им от аварите и франкския крал Дагоберт. За тях споменава средновековната хроника на Фредегар (VIII век): „От българите се спасили само предводителят им Алциок с още 700 души мъже, жени и деца. Те избягали във Винидската марка и заживели в продължение на много години в земята на княз Валкум, владетел на винидите“. Тези земи в херцогствата на Голяма Лангобардия (лат. Langobardia Maior) в Северна Италия (Ломбардия, Пиемонт и Тичино), където българите се заселвали многократно, получили названието „Български комитат“ или „Българско графство“ (лат. Komitatus Bulgarenzis), име, засвидетелствано в грамоти от 877-а, 890-а и 919 г. 

И така около 668 г., след като приема българите на Кубратовия син Алцек, Гримуалд не ги оставя в тези погранични северни земи, както при по-ранните заселвания, а ги изпраща на юг в Малка Лангобардия (Langobardia Minor) в земите на своя син Ромуалд I (662-687) – владетел на Херцогство Беневентум (дн. Беневенто в регион Кампания, Южна Италия). Пристигайки там, Алцек е назначен за гасталд (лат. gastaldus, castaldus) – висш кралски васал и управител на пустеещите северни части на Самниум (лат. Samnium, дн. в регион Молизе, Централна Италия), а хората му заселват градовете Гало Матезе, Сепино (Sepinum), Бояно (Bovianum), Изерния (Isernia) и др.: „Той (Гримуалд) го изпратил при сина си Ромуалд в Беневенто, комуто поръчал да предостави на Алцек и народа му места за заселване. Дуксът Ромуалд ги приел любезно и им определил за заселване обширни места, които дотогава били безлюдни, а именно Сепиум, Бовианум, Изерния и други градове заедно с техните земи. На самия Алцек пък променил титлата и вместо дукс наредил да го наричат гасталдий. И до днес те живеят по тези места, както ги споменахме, и въпреки че говорят латински, все пак съвсем не са забравили да употребяват и собствения си език.“ 

Именно по тези земи, в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро, през 1987-2007 г. е открит и проучен голям некропол на воини конници от края на VII век. Там в погребение № 33 е открит скелет на загинал в битка воин, погребан със своя кон и със златен пръстен с надпис:
„duke/gastald Alzec”. Така ценните за българската история находки днес се съхраняват в музея в гр. Кампобасо – център на едноименната провинция в регион Молизе. 

Българите, потомци на Алцек, се заселват и още по на юг в земите на Кампания (провинция Салерно, регион Кампания в Южна Италия), където и до днес топонимите са свързани с българското народностно име. Там, в подножието на величествената Монте Булгерия (Планината на българите), където се намира малкото и красиво градче Челе ди Булгерия (Българските килии/пещери), на 8 юни 2016 г. родолюбиви българи издигат паметник на владетеля Алцек, който и до днес събира потомците на великия Кубрат и неговите синове от всички страни на света.