След години професионален опит и затвърждаване на уменията голяма част от работниците стигат до въпроса защо да работят за другиго и да му „даряват“ труда си, а да не си сформират собствено начинание, в което трудът им да се възвръща на 100% като ползи. Има много случаи, в които от работник човек се превръща в предприемач и успява, има и истории с не толкова щастлив край. Важно е преди подобно решение да се добие пълна яснота за поетите отговорности, за да се направи осъзнат избор. В този брой ще ви запознаем с човек, на когото му е минала подобна мисъл през главата, но той е решил за себе си, че се чувства добре в ролята на работник.

Георги Великов е преподавател по математика. В един момент от живота си е поискал да се откъсне от системата и да заработи за себе си. Полезното от неговата история е, че преди да действа, той предварително отделя време, за да се запознае с рисковете, свързани с подобна крачка. Препоръчват му книгата „Заблудата на предприемача“ от издателство „Тогедър Академи“. „С тази книга се сдобих, когато бях решил да правя няколко неща едновременно. Бидейки учител по математика, бях започнал да организирам курсове, да давам и частни уроци по математика, като в същото време се занимавах с пчели и исках да развивам стопанство с оранжерии, в които да отглеждам зеленчуци. Тази книга ми спести доста главоболия, защото чрез нея осъзнах, че имам мислене на работник, не съм с мислене на предприемач.“

В труда на Майкъл Гърбър се показва основната грешка, която хората допускат още в самото начало на предприемаческата си кариера. Желанието да работиш за себе си е изкусително, но изборът да се превърнеш в собственик на бизнес е нещо съвсем различно. Това се оказва първата от поредица неправилни стъпки за мнозина. „Има огромна разлика между работник и предприемач и е нужно всеки много добре да си отговори на въпроса какъв точно иска да бъде, да има ясна представа. Самата книга първо ме накара да се замисля върху това, че аз по-скоро трябва да се фокусирам само върху едно нещо, а не да се разпилявам навсякъде, особено в две различни направления – преподаване на математика и развитие на стопанство. Това са крайно несъвместими дейности.“

Нека да видим обаче каква е съществената разлика между мисленето на работника и това на предприемача. „Предприемачът трябва да мисли за много повече неща за разлика от работника. Човекът на трудов договор мисли само за неговото място и функцията му в целия процес. Като учител по математика аз се фокусирам само върху този предмет. Само че в училище има много различни предмети и всеки учител си разбира тясно само и единствено от неговата специалност. Докато човекът със собствен бизнес, ако примерно произвежда мебели, той не мисли само за производството, той трябва да мисли за машините, за ремонта на машините, за персонала, за заплатите, да намира материал за производството, да намира пазар за продукцията. Всяко едно от тях аз си го представям като отделно колелце, което се движи. Когато си работник, ти мислиш само за едно от колелцата, за което отговаряш, а когато си предприемач – ти мислиш за няколко, а дори и за целия механизъм.“

И по двата пътя има препятствия и трудности, но важната част е изборът – коя точно роля допада на всеки един човек. „Човек трябва да има ясна цел и да търси мир и хармония със себе си. Когато е в подобно състояние, той може да е в пъти по-продуктивен и полезен за света и околните.“

Около нас сме свидетели и на двата избора. Всеки един бизнес, от който оставаме с приятни спомени, е създаден от човек с мислене на предприемач, който е последвал порива си. Има обаче и бизнеси, които изпитват трудности още от началото и не успяват да се задържат на пазара за дълго време. „Мой познат, който беше много добър работник във фирма за производство на мебели и дори си беше заслужил повишение на високо ниво, изведнъж придоби много голямо самочувствие и реши да става предприемач. Той напусна работа, изтегли кредит, започна бизнеса, накупи и машини. След кратко време се видя как с всеки следващ месец започва да си орязва от функциите и от потенциала. Първоначално започна да произвежда мебели от много висок клас. Впоследствие започна да намалява персонала, защото нямаше достатъчно поръчки. След това започна той да работи и да отделя време. После намали темпото и започна да се занимава в съвместни проекти с други хора, които произвеждат мебели. Накрая започна да изпълнява поръчките на останалите, като реално само той работеше. Тогава се замислих, че предприемачът има много повече отговорности от работника. Тази книга може би ми спести около 10-15 години ходене по мъките.“

Георги прави правилния избор за себе си. „Направих си един откровен анализ доколко, ако изляза от сферата, в която се намирам като работник и започна да се занимавам като предприемач, ще имам удовлетворение накрая, защото всяко нещо в живота човек прави, за да изпитва задоволство след това. Ако вътрешно бихме се чувствали неудовлетворени, какъв е смисълът да го правим? Аз в момента съм изключително доволен от това, че работя като учител и съм работник.“

Всеки един от нас има път пред себе си в живота. Важно е да се самонаблюдаваме, да се вслушваме в себе си, за да открием какво ни прави щастливи, но и какви са нашите възможности. Нашата система от ценности и вярвания трябва да отговаря на това, в което влагаме сили. Добре е да се възползваме от възможностите, но също така и да преценяваме кои от тях точно да реализираме. При това допускаме и грешки, от които е важно да се учим, а още по-изгодно за нас е да ги предотвратим с правилната информация и знания.