Нека да надникнем тайно зад „кулисите“ на състезанието 

В реална среда ще усетим, че не е било лесно да отблъснем настъпващите противници и ролята на стрелците е била много важна.

Започваме нашата разходка от една интересна мишена, носеща странното име:

 „Османска пута“ 

атмосферата на Исторически парк ни кара да надникнем любопитно в една друга история на съседна държава. Думата puta идва от персийската дума „Bute“, което означава „кана или съд, направен от пръстена глина“. Имайки предвид значението му и факта, че има подобна традиция днес, е разумна идеята, че глинените кани са били използвани като 3D мишени за стрелба в миналото. Окончателният си вид – възглавница във формата на круша, мишената придобива през XVIII век. Тя е украсена с различни шарки, а в долната част се поставят малки звънчета, за да може да се чуе звук, когато има точно попадение. Всеки стрелец се надява да чуе омайният глас на звънчето.

 Мишена „Златната стрела“ 

поставени са щитове на 30 и 60 метра, като стрелецът решава на какво разстояние ще стреля. Естествено, майсторските попадения на 60 метра носят двойно повече точки. Изцяло лична е преценката на стрелеца на каква дистанция ще изпробва своите умения и късмет.

Стрелба от охранителна кула по мишена – воин.

Съвсем като нашите предци, се качваме на върха на най-високата кула в Парка и през един от бойниците изпращаме стрелите към „нападателя на крепостта“. В реална среда ще усетим, че не е било лесно да отблъснем настъпващите противници и ролята на стрелците е била много важна.

3D мишена – мечка.

Разхождайки се покрай едно от езерата, изведнъж пред нас се появява кафява мечка, изправена на двата си крака. След миг объркване си даваме сметка, че всъщност виждаме поредното предизвикателство към стрелците. За всеки случай минаваме от другата страна на езерото и сядаме на масите на заведението на безопасно разстояние.

Увлечени от емоцията на много хвърчащи стрели, неволно се оглеждаме дали и Купидон, най-романтичният стрелец на всички времена, не е наблизо. Улучи ли те негова стрела, оставаш завинаги дете на любовта. Когато стреля, той не мисли за последствията, защото мишената за него винаги е правилно избрана – може би защото помни на каква любов е била способна целта му в минал живот, или защото е преценил, че е време да стане част от рояка светулки, които продължават да ни намигат съзаклятнически, щом затворим очи…

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД