Способността да се правят все по-тънки разлики се нарича интелигентност. Дори на тъмно и без очила нейната липса лесно се вижда от способните да мислят критично. Крещящо доказателство за липсата не само на интелигентност, но и на въображение са опитите на печално известния инвеститор във вятърни паркове във Варненско „Добротич уинд“ да натъпче действителността в простоватите клишета на родната политическа картинка. За съжаление не само в политиката, но и в медиите е пълно с хора с квадратни глави, в които понятията са критично малко на брой, доста нечистоплътни и пребивават в сведени пред Цар Келепир главици. 

ЗЛОСТНО, МРЪСНО И НЕВЯРНО 

„Сензационна“ публикация в сайт за сензационни разкрития изрича няколко дебели лъжи с до болка познат мутренски тон и тъжно удостоверява нивото на медиите, на които разчитаме за информация. Зад въпросната публикация ясно, но и тъжно прозира дългата ръка на „Добротич уинд“, подаваща банкноти – възнаграждение за медийното обслужване, макар и да е трудно да се повярва, че е директно. Текстът съдържа откровени лъжи по адрес на хора, уважавани не само за своите усилия, но и за своите резултати. 

След като и на слепите и глухите стана ясно кои са „Добротич уинд“, коя е Катина Йорданова, кой стои зад тях, на кого вършат мръсната работа, за какво напират и как действат, маските започнаха да падат, а гримът да се размазва. 

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШВА, ТЪРПИМОСТТА ИЗФИРЯСВА. ИГРАТА ЗАГРУБЯВА.

Смелостта на журналисти като Веселина Томова е достойна за уважение. Опасяваме се обаче, че този път са я подвели. Защото статията й съдържа откровени лъжи и защото написаното не пасва на това, което уж е нейна амбиция – да проследява престъпните връзки и да ги изобличава. На дивата й природа и инстинкт да търси истината като разследващ журналист някак не подхожда да бъде оплетена в тъмни, и то чужди корпоративни интереси. Досега перото й е жилило и пробивало дебелата кожа на властимащите и злоупотребяващите с власт. И ако е решила да пише за интереси за милиарди - да потърси кои се точат за тях и кои вече са „облизали пръстите“. Надявахме се, че е имунизирана и никога не би станала заложник на много чужд и много частен капитал с представители „Добротич уинд“, Катина Йорданова, Севда Йончева-Кумитски – едър корпоративен звяр, който действа с помощта на същите злоупотребяващи и преяли с власт „идиоти“, които Томова напоително разобличава в своите публикации. 

Във въпросната „сензационна“ публикация веднага се вижда, как са изкушили Томова – чрез една от любимите й теми - политическата интрига около ГЕРБ, РАДЕВ, Копринков... Тук обаче журналистката е глътнала куката - намесването на темата за зелената енергия я хвърля в непознати и много тъмно зелени води. В тях лесно може да се потъне, защото 

С ЕДНИ МАЗНИ „ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ“ И „ЕВРОПЕЙСКИ“ ЛАКЪРДИИ ЗА ЕДНИ НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА ПОЗЕЛЕНЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ЧУЖДИ ИНВЕСТИТОРИ ИЗВЪРШВАТ БАВНОТО ИКОНОМИЧЕСКОТО УБИЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ. И ТУК СТАВА ВЪПРОС ЗА МИЛИАРД, НО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА НАЛОЖАТ ПРОЕКТА, а НЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СИ ОПАЗЯТ ЗЕМЯТА И ПОМИНЪКА.

Засега остава загадка дали Веселина Томова си дава сметка в какво я забъркват, защото чист от тази каша трудно се излиза. А от един момент нататък престава да прави впечатление... В публикацията й се вижда ясно откъде идва сюжетът, снимките и лъжите и е наистина учудващо лековерието, с което е подходила разследващата журналистка. Случай като този става повод за поредните тъжни изводи за доверието в родните медии. 

„Сензационната“ информация стъпва на плаващите пясъци на лъжата. Освен догадки и негативни емоционални спекулации в текста на Томова има цифром и словом 2 верни изречения – че Димитър Димитров е кмет на Ветрино и че Сиу Берже е авторът на френския комикс „Цената на вятъра“ – дотук. Останалото са откровени лъжи за срещата на жители на Ветрино и Вълчи дол с фермери, пострадали от перките, специалист по вредните им въздействия и авторката на книга за всичко това –гости от Франция. Това е подигравка с тяхното страдание. Лъжа е, че директорът на Исторически парк Ивелин Михайлов „бил в залата“, а след проверка се оказа, че дори не е бил в страната. Лъжа е, че Михайлов е „разменил няколко думи с кмета Димитров“, който се крил. Снимките в статията са направени лично от журналистката Виолета Камбурова – съсобственик на маргинална, никому неизвестна медия – вероятно наета от „Добротич уинд“ за услуги и по цени, показани по-долу. Камбурова единствена написа недоброжелателен текст за събитието, а докато беше в залата постави под въпрос твърденията на пострадалите, като ги обвини едва ли не в лъжа, с което предизвика гнева на земеделците. Горката дори не е разбрала, че е снимала кмета на Ветрино и преводача на срещата, представяйки го на Веселина Томова за Ивелин Михайлов. Томова пък даже не е проверила дали не я пързалят. А може би не... знае ли човек.

ДОБРОТИЧ УИНД СА В СЪСТОЯНИЕ ДА КОМПРОМЕТИРАТ ВСЕКИ И ВСИЧКО, ДО КОЕТО СЕ ДОБЛИЖАТ.

Раздразнени от популярността и ефективността на вестника на народа - „Красиво Ветрино“, те си наеха малка интернет медия, която да ги обслужва и която трудно би оцеляла само от реклами. Всъщност медията предлага услугите си с ясен ценоразпис. Вижте сами: „Екипът има амбицията да превърне изданието в гарантирана територия за бизнес-проектите, които формират икономическия профил на региона ... във Варна и областта. Желанието ни е да подпомагаме бизнеса и институциите в търсенето на най-доброто решение за популяризиране на актуалните им проекти. ... Основно място в усилията на екипа ... заема консултантската подкрепа при налагането и утвърждаването на проекти и дейности, включително в кризисна ситуация и неблагоприятна конкурентна среда.... Ако търсите подходящия формат за представяне на проект, инициатива или обществено значим проблем, екипът е вашият партньор.”
Превеждаме – в днешно време трудно се оцелява, затова сме готови да обслужваме медийно вашия бизнес-проект дори в кризисни ситуации срещу съответната цена (нарича се кризисен пиар и струва скъпо, но бившата пиарка, а сега изп. Директор на „Добротич уинд“ знае по-добре)

През последните повече от 30 години не случихме с управници. Мотивите за пребиваване във властта у нас са формулирани звучно и непреходно още от Алеко Константинов-Щастливеца в думите на Бай Ганя - „Ти ми дай на мене Солунската митница ...“. Много квадратни глави има в родната политика, а фактът, че вътре в тези глави се гонят ветрове, говори за тъжната съдба на една прослойка от професионални паразити, която стремглаво се приближава към края на лишеното си от смисъл съществуване.

Не сме предполагали колко ниско може да паднат хора, които успиват местните жители с възвишени приказки за социални програми, за подпомагане – все понятия от милосърдния библейски спектър. Уж изпълнявали национални приоритети ... СИГУРНО – ако национален приоритет е да убиеш икономически две общини, да спреш развитието на десетки хиляди души, които ясно и категорично заявиха, че не искат перки на земята си, да съсипеш природно богатство и поминък, като инсталираш месомелачки за птици на пътя на най-известната птича магистрала в Европа и да утрепеш екоравновесието, да обезлюдиш две общини, които са намерили сили да се развиват, без да просят от държавата... Същите тези инвеститори заплашват несъгласните с проекта им жители на Ветрино и Вълчи дол със саморазправа и убийство, обещават да им засеят нивите с тръни, да извикат „черните джипове от София“. Всички тези „благородни“ и „национално отговорни“ цели се осъществяват чрез услугите на няколко евтини местни политически проститутки. Както неведнъж сме казвали, българинът и да иска, не може да загуби спортна форма – толкова много политици му се изредиха да го лъжат и да го грабят. След толкова години на прогресиращо обедняване на българското село, днешните политици приличат на маймуни, които режат клона, на който седят. С тези си действия те просто доказват, че не заслужават нито грам доверие повече. С целия си „интелектуален“ потенциал, заедно с набедените за „благодетели“ инвеститори, не схващат очевадната разлика в мотивацията - на българина му взеха почти всичко и сега той брани последното, което му е останало. Желаещите да печелят могат да вървят на... разходка някъде другаде.