Нацията ни се топи. България застрашително намалява като население заради демографската криза и милионите българи, напуснали страната за последните 30 и повече години в търсене на по-добър живот. Социолози и политици се изреждаха през годините да говорят по телевизията, да пишат статии и книги по темата, без това да доведе до нищо съществено. Други гледаха с безразличие на случващото се, като единственото, което ги вълнуваше, бе да протестират в социалните мрежи срещу политическата върхушка, удобно полегнали на диванчето вкъщи.

Не само нацията ни, надеждата у хората се топеше, че нещо в България може да се промени.  

В една малка и западаща допреди няколко години българска община се намериха хора, които обърнаха тенденцията и с труд и постоянство я възродиха, като я издигнаха до център на предприемачеството и културния туризъм на Балканския полуостров. В община Ветрино сега се стичат българи от всички краища на света, защото Исторически парк им върна вярата и те виждат смисъл да работят за общото благо и развитието на страната. 

Вместо управляващите да се радват на мащабното строителство и да го подкрепят, впрегнаха държавния апарат и 2500 полицаи работиха извънредно, убеждавайки дошлите да запишат имената си в новата история на България да не го правят – да се оттеглят. Американските медии от кръга „Прокопиев“, но и наши, национални, не спират с клеветническите кампании, свикнали да налагат десетилетия наред монопол в журналистиката, като показват на обществеността само гледната точка на олигархията.

По стари и незнайни пътища светлият пример успя да достигне до сърцата на хората и дори системата за социален контрол бе безсилна да спре волния стремеж на човека в търсенето му на истината. Петър Радев, един от многото дошли от чужбина да спомага за обединението, бе лаконичен, но пределно ясен:

„Дори в град като Варна е трудно да се намерят и трима души с жажда за градеж на големи неща, които истински да горят в това. Радвам се, че покрай Исторически парк намерих не трима, а хиляди съмишленици, събрани от една кауза и всеки посвоему различен. За мен това е историческо събитие и не се замислих изобщо дали да дойда. Достатъчно бе едно видео да запали искрата в мен. Оставих Папенбург, Нидерзаксен и заминах за Ветрино.“

Петър е роден през 1991 г. в Бяла черква, Великотърновско. Не се задържал в родния град, а обикалял страната да търси по-подходящо място за развитието си, помагал на баща си и работел усилено. Не виждайки перспектива за бъдещето си, младият човек както повечето си връстници обвинил държавата за неуспехите си и заминал за чужбина. Средата и хората в България като цяло му харесвали, но не виждал ред и перспектива. През 8-те години, които прекарал в Германия, бил спокоен за хляба си, но неудовлетворен – не искал да се превърне в поредния консуматор, както повечето граждани на запад. 

Интересът му към инвестициите го насочил към видеоканала за предприемачество на Ивелин Михайлов. Там за първи път видял, че има хора, които работят за обикновения човек. Надявал се този модел да се пренесе в цяла България, затова дошъл – да помогне с каквото може. Вдъхновен от организацията, общността, действието и темповете на развитие, с които се работи в Долината на предприемачите, той се преместил в гр. Варна, за да е близо и да участва в обновлението.

Наред с градежа на къщи, което е основното му занимание, той намира време и за четене, а списъкът на прочетени книги на финансова тематика постоянно набъбва. Насочил е усилия в сбъдване на мечтата си за развитие и напредък на България и знае, че това е пътят, който ще го отведе и до собствения му успех. А има ли по-голяма награда за един млад строител от признанието на местните хора, които са благодарни да видят как с облагородяването на общината селата се оживяват и стават все по-желано място, превъзхождайки големите градове по благоденствие! Всяка сутрин той и колегите му са посрещани от местните жители с топло кафе и със загриженост нещо да не им липсва. Ако пък видите къщите, които строителите извайват, ще завидите на бъдещите новодомци. Те винаги оставят работа и на озеленителите, че големите дворове искат полянки, където децата да играят на воля. 

Призванието, или да обикнеш това, което вършиш – и за строителя, и за всеки друг човек е пътят към осъществяване на мечтите. И се оказва, че и в България може да се живее добре, намериш ли смисъл и цел в живота с верните до теб хора.

Петър направи своя избор, опирайки се на разума и опита си, независимо от медийните нападки и тенденциозните репортажи за Земята на свободните хора. 

Броят на повярвалите и избрали община Ветрино расте с всеки изминал ден. 

Повярвайте и вие, че съдбата ви е във вашите ръце и щастието понякога идва с правилния избор.