Човек разбира сложното, като го раздели на няколко по-прости елементи. Така той опознава света около себе си и процесите, които го движат. По подобен начин човекът се ориентира от незапомнени времена – опознавайки света наоколо и откривайки себе си като малка част от нещо по-голямо, среда или общност, в които преминава животът му. След векове натрупан социален опит по метода на пробата и грешката за човека е вече твърде ясно, че животът е чувствително по-лесен, безопасен и приятен в общност, отколкото поединично. И че благосъстоянието на общността се отразява благоприятно на отделните й членове. Човешката история е низ от доказателства за важността на тази пълнокръвна и двупосочна връзка – тя е доказана с кръв, пот и сълзи – не е възможно отделната личност да просперира в общност, раздирана например от бедност, престъпност, хаос или война. Една просперираща общност предлага благодат и низ от благоприятни възможности за своите членове. Ако днес не намираме връзка между изборите, които правим, действията, които предприемаме, и качеството ни на живот, състоянието на общността (общината, държавата и т.н.), в която живеем, тогава имаме сериозен повод да поразсъждаваме за връзката между всичко изброено.

 ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК И СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЩНОСТТА, В КОЯТО ТОЙ ЖИВЕЕ?

 Такава връзка съществува и цялата история на човечеството е доказала не просто че я има, но и че тя е двупосочна и че действа на познат от детските книги принцип „КОЛКОТО ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ!“. С други думи, колкото повече се грижим за цялото, за общото, за общността, толкова по-добре живеем в това цяло, в това общо, в тази общност, в тази община. Тази връзка се захранва от изборите, които правим в живота си – ежедневно или периодично, и отговорността, с която подхождаме към последствията от нашите решения. Това означава ни повече, ни по-малко да градим личния си живот, но да отдаваме част от усилията, времето, вниманието и енергията си към това и общият интерес да бъде добре защитен. Нашата общност е като кораб в океана на живота, в който всеки си има лична каюта. Ако един реши да пробие дупка, друг да избие стена, трети да си разшири прозореца, четвърти да боядиса и т.н., какво ще се случи с общия ни плавателен съд? Ще потъне безславно заедно с всеки от потъналите в личния си комфорт обитатели. Точно толкова важно е и какъв капитан сме назначили да управлява общия плавателен съд. Дали сме го назначили, защото ни е приятел и въпреки че не разбира от корабоплаване, ще ни даде по-широка каюта, защото ни е платил нещо под масата, или пък изобщо не сме се поинтересували дали няма да потънем с човек, който дори не знаем става ли за тази работа? Ще се правим ли на слепи, ако видим, че съседът ни е приятел, но пробива дупка, за да му е по-удобно да лови риба?

ЧИИ ИНТЕРЕСИ ИЗБИРАМЕ ДА ЗАЩИТИМ – ЛИЧНИТЕ ИЛИ ОБЩИТЕ? ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЯХ?

 Изборите, които ежедневно или периодично правим, определят нашия живот повече, отколкото ни харесва. Ето защо е наложително да подхождаме към тях с необходимата доза отговорност – към себе си и към общото. И колкото по-отговорно подхождаме към общия интерес, толкова по-добре ще живеем в общността. Ако например избираме лоши капитани на общата лодка, няма шанс да стигнем невредими и доволни до брега. Днес живеем в удивителен комфорт в сравнение с допреди само 50-60 години. В недоимъка на по-бедните години хората са били по-сплотени, по-човечни, по-заинтересовани от съдбата на другия, от съдбата на цялото. Най-силните години от историята на българската държавност са белязани от саможертвата на личния интерес в полза на общия интерес.

Днес личният ни егоизъм е изградил стени от комфорт и изобилие помежду ни. Днес хората избират личния си интерес и нехаят какво ще се случи с общия ни дом, който не е за крадене, за опоскване, а за изграждане, за развиване, за пазене, защото иначе и нас няма да ни има. Все още имаме ценното право да гласуваме веднъж на 4 години за това кой да управлява общия ни дом. Но днес повечето хора не се интересуват. Не ме занимавай, казват или – и едните, и другите са маскари. А през това време оставят на друг да решава съдбата им. Гласуват за някого, който им е близък или симпатичен, който ще им даде повече от общата баница или който няма да им вземе вече заграбеното. Ние престанахме да търсим истински способните да свършат нещо полезно за общите ни интереси. Ние не избираме общия ни дом да се управлява от някого, който е способен, полезен и отдаден в полза на общото. На кормилото пращаме някой познат и в крайна сметка създаваме едно общество, основано на шуробаджанащина, вместо общност, стъпила на продуктивността. Това е примерът, който даваме и на децата си, които не слушат какво говорим, а гледат какво правим. Ето как възпитаваме следващите и налагаме този модел, като го захранваме с още от същото. И това продължава дотогава, когато общият ни дом се срутва върху собствените ни глави.

Днес общият ни дом има нужда от читави, можещи и отдадени хора. Време е да ги потърсим сред нас и да ги натоварим с важните ни ОБЩИ дела. Доказали се в обратното, твърде дълго търпяхме начело.
Време е за дела. Време е да спасяваме дома си, земята си, държавата си.