Александра и Николай Бешевлиеви са поредното семейство, което избра да живее в село Неофит Рилски, община Ветрино. Саша – както я наричат приятелите ѝ, е родена и прекарала голяма част от живота си в столицата, а Николай е родом от Шумен, но над 10 години също е живял В София. През 2022 г. те се местят да живеят под наем в една от красивите антични къщи в селото, позната още като „Еми“. Двамата работят като програмисти, работят от вкъщи и отглеждат 4-те си деца. Поканихме ги на разговор по повод причината да решат да изберат община Ветрино за свой дом. Бяхме любопитни как оценяват живота си тук.

 – Кога и как решихте, че е време да се махнете от големия град?

Николай: Още преди пандемията имахме идея да се махнем от София, просто събитията отключиха тази наша решителност, тъй като от работа в офис започнахме работа онлайн. Никога не съм харесвал живота в големия град. Особено големите разстояния, трафика и загубата на време в път. Просто отидох да уча архитектура и след това започнах работа като програмист и останах там.

Александра: Животът в София отдавна не е пригоден за хора с деца. Един от проблемите е, че логистиката е много скъпа. Ако детето е на някаква допълнителна дейност – спорт или език, то трябва да се заведе от точка А до точка Б, всичко това трябва да се плати съответно. Обикновено пробег 5 до 7 км в задръствания се минават за 2 часа там и към всичко това като прибавим и мръсотията, която води до алергии и здравословни проблеми, като забелязваш и другите изнервени хора, осъзнаваш въртележката, в която си. Не можеш спокойно да се разхождаш в полето и да се наслаждаваш на птичките дори ако децата искат да излязат в парка – не можеш да ги пуснеш просто така.

– Защо избрахте точно община Ветрино? 

Николай: Търсихме уредено населено място, в което да има училище, за да не се налага да пътуваме до града. Забелязвам, че навсякъде всичко се прави на парче. Хората си строят къща, но срещу тях и до тях има развалина, а когато посетихме село Неофит Рилски преди време и разбрах каква е идеята – всичко да се промени, но в цялост и да има един облик – това много ме впечатли. И най-вече видях качеството на строителството и го оцених. 

Александра: Запознах се с хора покрай организацията на това място още преди 10 години. Открих сходни виждания с моите. Харесва ми, че тук човек не просто прави някаква дейност за пари /печалба, а чрез дейността си е полезен за обществото и/или природата като цяло. Хората работят и допринасят. Не ги мързи, не чакат някой да им каже. Дава се добър пример на децата, че трябва първо да дадат, за да получат. 

– Как оценявате образованието тук?

Александра: Оказа се, че в училището във Ветрино вършат много повече работа, отколкото в София. Също така е доста по-евтино всичко. Единият ми син в София за отрицателно време смени няколко класни ръководители. Там има голямо текучество на учители и няма изградено лично отношение с учениците. Във Ветрино има работещ колектив и постоянно получаваме обратна връзка за децата. В София дори и да има добри възможности, трудно можеш да се добереш до тях. Някои са прекалено скъпи и не са за хора на заплата. За други има толкова много желаещи, че записването е с месеци предварително. Тук се обръща лично внимание на всяко дете и има дори повече възможности за развитие. 

– Как приеха преместването децата и какви възможности имат тук?

Александра: Децата бяха дори по-големи инициатори за това да се махнем от София. Не се чувстваха добре там. Тук те се прибират от училище и веднага излизат. Имат свобода. Дъщеря ми се занимава с 8 допълнителни дейности. Тренира стрелба с лък, езда, танцува, занимава се с актьорско майсторство, посещава уроци по математика и учи два езика – английски и руски. А единият ми син тренира лека атлетика, математика и той учи два езика. Много от тези дейности не се заплащат допълнително тук. Това в София би било невъзможно. Един родител въобще няма никакво време да си отгледа децата качествено там и едновременно с това и да работи. Когато са свободни тук, ходят да доброволстват с другите – така виждат други хора около тях, които не седят по пейките да пият и да пушат или в някое кафене. Виждат, че ако всеки си свърши работата и тази работа облагородява и помага, така всички ще живеят на едно по-хубаво място. Това е средата, която е полезна за тях. Те попиват от нея. 

– Как оползотворявате свободното време, което ви остава тук?

Александра и Николай: Като начало – имаме изобщо свободно време тук, въпреки четирите деца и домакинската работа. Времето, което прекарвахме в трафика в София, тук го прекарваме със семейството – пътуваме, всеки има някакъв спорт, с който се занимава, имаме време да четем книги, играем настолни игри, караме колело, ходим на разходки заедно.