Родена в Бургас, тя остава в морския град до завършване на средното си образование. След това заминава за Германия, но невъзможността да разбира немския като матерния си език я кара да се върне в България и да завърши тук най-предпочитаната си специалност - интериорен дизайн. Тя избира да натрупа максимум знания и умения пред това да има уреден живот в Германия. Дипломира се успешно в НБУ София.

След завършване на образованието си пред нея се открива възможността да работи мечтаната професия. Наемат я в едно от най-реномираните дизайнерски студиа в България. Там тя изгражда практика, без която не би имала смелостта за последващите предизвикателства в бранша. Въпреки успехите в София и на пръв поглед уредения й живот, тя милее за детството, което е прекарвала на село през летните ваканции, мечтае за свободата и близостта с природата. Това усещане Антония иска да предаде и на своите деца, а това няма как да се получи, ако животът й продължи в София.

Съдбата я среща с Красен – мъжа на живота й. Читателите ни го знаят от Казармата, която той изкарва докрай. Красен е способен и трудолюбив мъж, с ясно чувство на дълг. Още в началото използва придобитите умения, за да помага в общите дейности в село Неофит Рилски, а една от последните дейности, с които се занимава, е възстановяване на живота в езерата на Исторически парк, което иска мъжка ръка и желязна дисциплина. С помощта на свои колеги и приятели той реновира една от къщите в селото, за да заживеят там с Антония, с която са вече семейство.

Нуждата от професионалист, обединяващ изкуството и строителството в областта на вътрешните пространства в село Неофит Рилски, и това да бъде до своя мъж, карат младата дизайнерка да остави големия град и успешната фирма, в която работи. Антония изумява гилдията, като продължава кариерата си на интериорен дизайнер в община Ветрино! Тук тя вече усеща в пълна степен призванието на творческата си професия. Досега й се е налагало да спазва строго тренда в бранша, налаган от американската гилдия в България. В университета са я запознали със световните стилове, изключвайки българския. Сега тя трябва да преоткрива богатствата на средновековната българска архитектура, да търси бита на възрожденската епоха, за които има твърде малко информация, да прави от идеята визуализация. Но най-ценното в работата й е превъплъщението на идеята в реалността – да бди над всеки детайл и да следи за изпълнението на строителя, да открива сред общото възхищение грешката, да бъде безкомпромисна пред съсловието на старите майстори. Да следваш модата, е лесно, но колко труд се иска да си новатор! 

Всички, които работят за развитието и благоденствието на община Ветрино и региона, приемат изграждането на красива и хармонична среда за своя историческа мисия. Неслучайно наричат това място Земята на свободните духом!

Дали хората сами са израснали до висотата на своята кауза, или в тях се е вселил съзидателният дух на българина от старите величави времена?

Антония и Красен Христови са поредното младо семейство, избрало безграничното развитие и традициите пред безграничния гнет и „модерната“ безполова идеология. Покрай стария нов център на българската култура – Североизтока, се случва и бъдещето на страната – това разбират и българите оттатък океана, а туристи от цял свят идват да видят с очите си сътвореното за месеци вместо за десетилетия.

Но колкото по-голям е залогът, толкова по-прекрасно е усещането да успееш. Видяхме как сплашването спира да действа, когато хората виждат смисъл. 

„Мислех, че мечтата ми ще се сбъдне на пенсия“ – казва с усмивка Антония.

Личната й история е едно от чудесата, които се случват все по-често в Земята на свободните хора!