Голяма част от хората искрено вярват, че държавата ще се погрижи за тях и тяхното бъдеще. Вижда се, че в момент на нужда дори тези, които отдавна са се отказали да разчитат на системата, предприемат определени стъпки, за да се възползват от нея и да не са „капо“. Независимо от ясните доказателства за липсата на ефективност при различните държавни структури, включително социалната, здравната, образователната и пенсионната система – хората продължават да вярват, че има начин това да се оправи с избор на подходящите управници. Всъщност участието на избори е наистина важно – за да се провокира висока ангажираност и отговорност от страна на управляващите, но истинската промяна и резултати могат да бъдат постигнати само благодарение на обединението на самите хора, а не чрез действията на избраните управленци. В настоящата статия ще научите повече за модела на работа на държавните финанси и защо те не могат да предоставят отговор по наболелите въпроси, както и какъв е работещият механизъм, чрез който хората могат да намерят решение за своите проблеми.

За да вникнем в същността на публичните финанси, е добре на първо място да се запознаем с принципите, по които работи капиталът, и какви са основните моменти, свързани с правилата за неговото движение. Най-простото сравнение може да бъде предоставено от сферата на селскостопанския производител. Вследствие засаждането на сто зърна от жито се получават сто класа жито, от които житните зърна достигат хиляди бройки. Тоест благодарение на труда и организацията се получава нарастваща стойност спрямо вложеното.

Истинските инвестиции работят точно по същия начин – като предоставят полезност и повишаваща се стойност на капитала вследствие на ефективното управление на съответните ресурси и процеси. С други думи, основната роля на финансите е те да бъдат експлоатирани по начин, който ще позволи възможността за тяхното последващо нарастване.

От друга страна, държавите и особено България, не разполагат с целева и правилна стратегия за разходване на средствата, още по-малко във време на пазарна икономика, в която фокусът е изместен от интереса на обикновения човек към ползата за капиталиста. В текущия модел мнозинството събира и заплаща възможността ограничен кръг от хора да разполагат с невероятни възможности за свръхпотребление. Заблудата, че хората разполагат с равен шанс, успешно подвежда тези, които продължават да влагат неимоверни усилия да се изкачат по-нагоре в модерния пазарно-капиталистически модел, по който настоящата икономическа система се развива.

В същото време Милтън Фридман – един от най-известните и доказали се професионалисти в сферата на икономиката, ни предоставя много точна и ясна обосновка защо държавните финанси са 100% неефективни и никога няма да могат да заработят в степента, в която ни се иска, при съществуващия свободен пазар. Според него  четири са начините, по които се харчат парите, и те са следните:

• когато харчим своите пари за себе си – ние се стремим да харчим възможно най-малко и същевременно да получим възможно най-добрата стойност за парите си;
• когато харчим своите пари за други хора – ние се стремим да похарчим възможно най-малко, без да ни е грижа за това дали предоставяме възможно най-голямата стойност на другите;
• когато харчим чуждите пари за себе си – ние не се интересуваме особено много от размера на харчовете, които правим, а искаме да получим възможно най-доброто за себе си;
• когато харчим чуждите пари за други хора – нито се интересуваме от това колко харчим, нито дали това, за което ги харчим, носи кой знае колко висока стойност.

С други думи, когато държавата харчи нашите пари за другите хора (т.е. за населението) – тя не се вълнува от това дали предоставя възможно най-добрата стойност за тези пари. Не се търси ефективност и често разходването на средствата е за сметка на множество бюрократични и организационни разходи, без да включваме в това число корупцията и липсата на качество при изпълнение на различните държавни проекти. Всичко това води до значително по-високи разходи за изпълнение на даден държавен проект. В същото време качеството е много по-ниско, а разходите по организирането на съответната дейност, както и средствата, които са нужни за проконтролиране на целия процес и/или по самото отпускане на средствата, са толкова високи, че думата неефективност на разходваните средства добива изцяло ново значение при работа с публични финанси.

В същото време се наблюдава липсата на каквато и да е било производителност при различните системи, за които държавата носи отговорност, и би трябвало да има осигурени достатъчно средства за тяхната правилна работа на база различните данъци, такси, налози и глоби. Понякога това е вследствие на политика, чиято цел е да подкопае определени сектори и да направи хората по-зависими и апатични. Така липсата на достатъчно воля за активност по време на избори ще подсигури властимащите през следващите години. Друг път ниската ефективност е факт, въпреки желанието да се прокарва разумна политика, тъй като това е естествен резултат на цитирания механизъм на разходване на средства – когато се харчат парите на другите хора за други хора.

В икономическата система на капитализма обстановката прилича на ММА боевете, при които само печелившият взима нещо, а губещият не получава нищо. При една разпаднала се система, която все повече се пропуква обаче, говорим повече за масово меле, при което вероятността да има печеливш накрая клони към нула. В същото време животът си тече и повечето хора се опитват да си прокарват път нагоре в една система, в която се налага да плащат двойно и тройно за всяка услуга, от която в действителност имат нужда, тъй като държавните финанси не могат да се погрижат за нашите нужди. От една страна, се налага да плащаме за частно образование, от друга страна, плащаме за частно здравеопазване, а от трета – се налага сами да се грижим за нашето бъдеще. В същото време липсата на качествена пътна инфраструктура повишава нашите разходи за поддръжка на автомобилите, а всички допълнителни новости, които биват прокарвани под претекст за общото благо, като например „зелената“ енергия, всъщност водят до повишаващи се разходи за населението и до допълнителна загуба на независимост, която сме успели да запазим до този момент.

В тази негостоприемна среда се иска от единиците да бъдат многократно по-силни, само за да успяват да оцеляват, и в нея само шепа хора имат способността да преодолеят насрещния вятър и всички съпътстващи трудности по пътя напред. Единственият шанс за обикновения човек тогава е да се обедини с други себеподобни и заедно да предприемат необходимите стъпки, за да осигурят живот, какъвто истински заслужават.

Общността около Исторически парк, община Ветрино и село Неофит Рилски е пример за подобно обединение, при което различни хора с различни възгледи и различни разбирания за света постепенно намират общ език в посока добруването на всички живеещи в този регион. По този начин общото благо се поставя на първо място, преди да се помисли за личното добруване. В такава среда е нормално да наблюдаваме нарастващото желание на хората от тази местност да дават допълнителен принос и така да заразяват и малки, и големи с тази неутолима жажда за живот и благоденствие.

Най-хубавото в тази ситуация е наличието на вече работеща система, която служи за пример на хората, които отдавна са загубили вяра в държавата и във възможността нещата да се променят. По този начин всеки човек може да отиде на място и да се убеди сам за себе си, че има реално работещи модел и система, които могат да предоставят търсените от всеки един човек възможности за постигане на благополучие в среда, която действително мисли за общите интереси. Причината в тази система да се наблюдава този значително по-различен ефект е именно възможността хората да влагат собствените си пари в направления, които са пряко свързани с тяхното собствено благоденствие. По този начин те съвсем логично се стремят да получават най-доброто за самите себе си и да търсят най-високата възможна полза, като в същото време са склонни да дават най-доброто за другите, тъй като насреща получават своеобразен адекватен резултат на предоставената от тях самите услуга.