Времето при войниците е разпределено, но Константин се спря за кратко интервю. Остават му два месеца преди края на обучителната програма от нов тип, известна като Казармата – Неофит Рилски. Любопитен съм да узная какво е накарало младия мъж, завършил немска езикова гимназия в Бургас, да остане в България, да излезе от ИТ тренда и да избере да се бори за нещо, вместо да върви по начертаните пътища.

19-годишният Константин е отдаден докрай на своята цел да развива средата и себе си и знае, че всекидневните усилия са неизменна част от бъдещия му път. 

– Как  се стичаше животът ти, преди да дойдеш тук, и какво те накара на 18 години да замениш град като Бургас със село Неофит Рилски?

– Ставах сутрин в 6 за училище, гледах две видеа от канала на „Тогедър“, закусвах, а после на път за даскало в рейса слушах още едно предаване и през междучасията – още едно-две. Бяха ми много интересни и за 5-6 месеца вече бях изгледал всичко, което можеше да се изгледа, и то по няколко пъти. Учебната година свършваше и аз се колебаех дали да не изкарам лятото в Слънчев бряг (предишното бях скътал добри пари от работа там). Имах изградена представа, че само много специални хора могат да станат финансови консултанти, а аз бях просто един ученик. Но събрах кураж и се обадих на основателя на компанията и директор Ивелин Михайлов. Той не ми отговори и тогава му писах съобщение. Зачаках. Мина време и една сутрин, не помня дали по телефона или на съобщение, но отговорът беше: „Идвай!“.

– Сякаш си получил някаква мисия... Какво стана след това?

  – Броях минутите до края на учебната година, а лятната ваканция за мен се превърна в истинско предизвикателство. Не ме интересуваше какво ще получа – дойдох, за да дам. 

И така станах войник по програмата на Казармата. Но това не е отбиване на военна служба, както е било навремето, а комплексна програма за усъвършенстване. За четири месеца придобих толкова нови знания и умения, че все едно бях завършил не един, а няколко университета. Впоследствие се записах и в стажантската програма на „Тогедър“. Тогава се налагаше да уча и по 10 часа на ден, седнал в местното читалище. Явих се на изпит и го взех. Остана ми само да събера точките, необходими за успешно завършване, правейки определените за това действия. Но бях подготвен и стана лесно. Продавах също и книги. Много пъти ми отказваха, но продължавах…

– А училището?

– Е, изкарах и последната си учебна година в Бургас, но нямах търпение тя да мине и да се върна отново в Неофит Рилски. Родителите ми настояваха за друго, но аз държах на своето. В деня след абитуриентския бал бях с багажа на път за селото. Исках да изпълня докрай Казармата. Оставаха ми 8 месеца.

– Трудно ли е в Казармата?

 – Случвало се е да не се спи по два дена, за да може да се свърши определената работа. Всичко правим с доброволен труд. Подсигурява ни се само най-необходимото: храна и подслон. Но тук станах мъж.

– Имате ли физическа подготовка?

– Редовно правим силови тренировки, също по бойни спортове, участвахме и на маратон. Но подготовката ни е и умствена, волева, а донякъде и духовна.

– Какви бойни спортове играеш?

– Аз имам зелен колан по традиционно джиу-джицу. Но то е по-близко до изкуството. При него е важна борбата с противника, но най-голямата борба е срещу егоизма. 

– Имаш собствена библиотека. Колко книги наброява и каква литература предпочиташ?

  – Вече са повече от 100, но съм предвидил място за 500. Предимно финанси, личностно развитие, а отскоро приложна философия и художествена литература.

– Какво ще правиш след края на програмата?

– Още не съм решил. Но това, което знам, е, че оставам тук.