Много е трудно да променяш средата. Народът са е нагледал на хора, които обещават много и нищо не правят. Винаги, когато заявяваш, че ще правиш големи дела, следва и голямо недоверие. Не можем да виним хората за това, защото толкова често са лъгани, че чак би било учудващо, ако можеха да повярват. Затова и постиженията на тези, които успяват наистина да постигнат чудеса, са още по-големи и заслужават огромни поздравления. 

Годишните награди в туризма, които се организират от Министерството на туризма, са показател за случващото се в тази важна за България индустрия. Те са учредени през 2016 г. и в тях наблюдаваме тенденция, която я има във всички държавни инициативи. Поради загубата на легитимност на властта, всичко, което е инициирано от управниците, е символ на корупция и неангажираност. Когато нещо е нелегитимно, хората не му обръщат внимание. Самият туризъм като отрасъл е един от най-важните за българската икономика. Съвременните големи предприемачи в тази сфера наследиха курорти, които бяха построени по времето на социализма, както и потоците туристи, които знаеха за тях още оттогава. И постепенно източваха тази важна за нашата държава индустрия подобно на всички останали приватизирани предприятия. Строеше се леглова база, без да се мисли за смисъла на туризма, а именно, че хората търсят леглова база само ако има места, където могат да научат нещо, да обогатят своята култура и да имат развлечения. Много по-лесно е да строиш легла, отколкото да създаваш образователни, културни и развлекателни продукти. Това е и причината нашите „бизнесмени“ да не го правят. Те не разбират защо хората не искат да работят с тях и не могат да организират големи структури, които да създават качествен продукт. Тяхното обяснение е, че материалът не става, затова. Не търсят причината в своето поведение и начина си на работа. Така постепенно туризмът ни се превърна в алкохолна и наркотична дестинация, където дори бедни западняци могат да си намерят евтини, леки жени и забавления. За съжаление, това повиши мутризацията в туризма и въобще в държавата и започнахме да произвеждаме тарикати, ем ем ей бойци (които са нужни кадри за престъпния пазар) и нискоинтелигентни хора, които за пари са готови на всичко. 

Пиша всичко това, защото цялата индустрия се обърна с краката нагоре и от бисер на туризма България стана клоаката на туризма. Това се отрази на качеството и количеството на туристи, като в последните години спадът е катастрофален. В една такава обстановка е много трудно да правиш конкурс за културни и природни исторически обекти и събития, защото те са много малки по мащаб, предимно са с държавни и общински служители, които се чувстват безсилни в тази разпадаща се система да променят каквото и да е. Така една добра идея за конкурс, който да събуди българите за познание и обиколка по родните културни обекти, се превърна в слабо събитие, което почти нямаше интерес от страна на хората и участващите в него. Така беше първите три години, преди да се появи Исторически парк на сцената. Този проект е колкото обичан, толкова и мразен от различни слоеве на населението. Неговият мащаб, смелостта на създателите му, фактът, че е направен от хора от народа и показва величието на българската история в спиращи дъха атракции, накара мнозина да го боготворят, но и една немалка част да го мразят от дъното на душата си, защото той е всичко това, за което те са мечтали, но са нямали смелостта да го направят. Неговото влизане в конкурса промени всичко. За хората, които участваха в проекта, този конкурс беше шанс да се види колко много българи го харесват. Всяка година, в която участваше Исторически парк, беше коренно различна от първите три години на конкурса. Гласуващите станаха десетки хиляди, а преди бяха стотици. Целта на това съревнование е повече българи да се активират в подкрепа на обектите, които обичат, и така да напомнят на всички за тях. Хората, които подкрепяха парка, бяха много организирани и отдадени, но противниците му през първата година бяха готови на всичко само и само да не спечели тези важни награди. Стигна се дотам, че в борбата бяха включени роботи, които да генерират повече гласове за произволни обекти. През 2019 г. борбата беше изключително ожесточена и Исторически парк събра над 20 000 реални гласа за категорията „Избор на българите“. Това постижение е ненадминато в която и да е предишна или следваща година. Така беше постигната и целта на конкурса, а именно огромна част от българите да научат за съществуването на българските културни и туристически обекти. Със зверски битки, включване на ГДБОП и заплахи към хора, които искаха справедливост, създаден медиен скандал, хора, които направиха прекрасно журналистическо разследване и отдаденост без граници, стана така, че Исторически парк беше признат за големия победител. Това беше началото на създаването на истинските награди за туризъм в България. И след тази година нищо вече не беше същото. Борбата направи така, че много повече обекти решиха да обединят своите почитатели и конкурсът стана най-трудното място за печелене. През това време в България се създаваха и нови туристически обекти, които се строяха по време на пандемията и войната в Украйна от смели хора, желаещи да не чакат по-добри времена, а да ги създадат самите те. Така се стигна и до последния конкурс – 2023 г. Самият Исторически парк не участваше вече, защото няма какво повече да доказва, но много бизнеси от региона, които стартираха покрай вълната, която той създаде, вече бяха станали зрели и готови да се покажат на голямата сцена. 

Най-голямата награда „Изборът на българите“ беше спечелена от крепостта „Овеч“. За първи път в новата история на България тя зае достойното си място и отново се чу за нея. Спираща дъха твърдина, която играе основна роля във Второ българско царство и изглежда така, все едно участва във филма „Аватар“, спечели сърцата на българите. Не по-малко красива от Царевец и с не по-малко силна роля от него, тя бе изпратена в забвение – досега. Столица на най-великото селско въстание в Европа и дом на великия цар Ивайло, тази твърдина имаше нужда от малко популяризиране и спечелването на този силен конкурс направи именно това. Жителите на Провадия би трябвало да бъдат щастливи от тази радостна новина за техния регион и да осъзнаят, че винаги, когато има прилив, той повдига всички лодки. Именно Исторически парк беше нужният катализатор, който насочи светлината на прожекторите към този забравен, но красив регион, и това вече носи резултат. Самата Провадия, която е била бивш околийски център, а после забравена и занемарена, започва да се събужда и да си спомня за потенциала, който крие в себе си. Напълно заслужен победител и истинска радост за цяла България.

В категорията „Туристическа атракция“ първото място заслужено спечели „Ханът“. Той представлява пресъздаване на стар български хан, в който пътуващите са отсядали да починат, да нахранят своите коне и да се заредят с провизии за предстоящото пътуване. Изцяло изграден в архитектурните традиции на Второ българско царство, с прекрасна картинна галерия и прекрасен български пазар за натурални продукти, той успя да спечели в най-конкурентната категория за тази година. Битката с фестивала от гр. Сливен – „Средновековен събор – Помни славата – Туида 2023“ беше епична и до последния ден не се знаеше кой ще е победителят. Истината е, че победата би била правилна и за двата претендента, но по-голямата настойчивост и желание на привържениците на „Ханът“ му спечелиха победата. И отново имаме победител от региона, който заявява претенции да се превърне в най-посещаваното и развивано място в сферата на културния туризъм в Източна Европа. 

В още една категория имаме победител и той е в „Туристическа дестинация“. Тук победата грабна с. Неофит Рилски. Само преди 5 години никой не знаеше за него, но постоянната работа на хората, които живеят и работят тук, даде своя резултат и промени селото изцяло. Неофит Рилски стана дом на много събития и фестивали. Дом на архитектурни шедьоври от Античността и Средновековието. Място, където българи, обичащи своята родина, сътворяват миналото, борят се за настоящето и полагат основи за едно по-добро бъдеще. Село Неофит Рилски напълно заслужено зае първо място. Истината е, че няма друго място в България, където силата на българския дух да е толкова мощна не само на думи, а на безспирни дела. Тази награда ще блести и ще напомня, че България е страната на неограничените възможности и тук всеки може да успее. 

И последната категория, която спечели този регион, е „Иновация в туризма“. Там наградата беше грабната от юртен лагер „Наедно“. Изграден в прекрасна горичка, този ранносредновековен български лагер, който е направен от вълнени юрти, е символ на свободата и нашата свързаност с природата. За няколкото години на своето съществуване през него преминаха хиляди младежи и приключенци, които усетиха вкуса на истинския живот. Многобройни събития се случваха тук и мнозина посетители излизаха със заредени за приключения и интересен живот сърца. В този дигитален свят именно лагер „Наедно“ беше антиподът на виртуалното и връщаше хората в реалното. 

За радост на всички борещи се, действащи и вярващи хора, които неспирно творят в община Ветрино и региона, народът подкрепи именно тях – хората, които повече творят, отколкото говорят. Туризмът ще има нов живот и ние вярваме, че той ще бъде именно в посоката, която бе зададена тук. Честито на печелившите и благодарности към всички, които подкрепиха тези хора! Отново потвърдихме, че заедно можем всичко!