Човек лесно свиква с хубавото, но започва да го цени едва когато го загуби. Това е валидно за всичко – за предмет, за човек, за отношения, за усещане, за среда или начин на живот. Доброволците, които тази мразовита събота почистиха отсечка от пътя с. Неофит Рилски – Девня, не са балами, които нямат какво да правят поредна събота сутрин в кански студ и бръснещ вятър. Те отново положиха лично и доброволно усилия да съберат автогумите, стотиците чашки за еднократна употреба, бутилките, кенчетата и хилядите мокри кърпички, изхвърлени в движение от „чистофайниците“, които нямаме времето или грижата за общия ни дом – природата около нас. Леденият вятър беше последното нещо, което човек може да си пожелае да го обръсне в събота сутрин, но доброволците отново бяха на линия. Защото искат да живеят на чисто и хубаво място, да са здрави и да се радват на красота и природа. Всички ние, които сме поканени да се насладим на резултатите от техния труд наготово, е време да си дадем сметка как повече ни харесва – автогумите, кенчетата, бутилките и кърпичките да си стоят от двете страни на пътя или да ги няма. След повече от година редовни доброволчески акции по почистване и облагородяване в общината е време да се попитаме дали свикнахме неусетно и лесно с по-хубавото. Това, разбира се, е риторичен въпрос. От нас се иска само да приемем и да заобичаме да живеем на чисто и красиво място, и да не искаме да го загубим. Поканени сме в това с добро и всеотдайност – също като тези, които правят това за нас – доброволно.

ПРОБЛЕМЪТ Е В ТОВА, ЧЕ НЕ ЦЕНИМ РЕЗУЛТАТА, ЗАЩОТО ГО ПОЛУЧАВАМЕ НАГОТОВО

Има лесен, приятен и евтин начин да станем част от решението, а не да останем част от проблема – той е да застанем поне за ден от другата страна. Можем да си изберем по-топъл или слънчев ден – това е без значение – важното е да опитаме. Ако само една трета от редовно пътуващите по отсечката Неофит Рилски – Девня се включат в почистването й дори за един ден, боклуците от двете страни на пътя ще намалеят поне наполовина. Това се отнася за всеки друг замърсен район. За това какво е преживяването да си част от доброволците, сме писали нееднократно, но казано с една дума, е вдъхновяващо. И преди някой да вземе веселата група край пътя, която събира боклук в чували, за група балами, нека ви разкрием, че в мразовитата съботна сутрин тези, които си мислеха, че няма да издържат и час, останаха до края. Времето беше стоплено от шеги, дружен смях и нови запознанства. Тази събота всички бяха нагостени с вкусна и топла храна около огъня при Рафие. Накрая всеки отнесе със себе си приятна умора и удовлетворението, че е имал един смислен и пълен с жизнерадост ден – нещо, което не се продава в мола, не се излъчва по телевизията, няма го на дивана и в смартфона, но обикновено се търси упорито и безуспешно все на тези неподходящи места.