Срещата на бизнеса във Варна, организирана от в. „Капитал“ на 6 юни в Златни пясъци, беше трогателно събитие. На него индустрията във Варненско каза няколко важни неща, които потънаха в брътвежите за зелен преход на икономиката ни. Беше зададен и нелепият въпрос:

МОЖЕ ЛИ ВАРНА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЛИДЕР 

НА ЗЕЛЕНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Зададен в туристически център като Варна, този въпрос изисква незабавен медицински преглед за събеседниците. Както впрочем и за всички участници в целия разговор за икономика изцяло в зелено.

„Това, за което си говорим тука, е много хубаво и много зелено като нови технологии, но днес, физически, за целите на индустрията е неприложимо! Индустрията има нужда от топлина, не от електричество“ – каза представителят на „Солвей Соди“ по време на първия панел на тази среща, на която важното остана нечуто сред заклинанията, че накрая ще позеленеем. Може би... Но след като зелената лудост утихне поради икономическа и екологична несъстоятелност, ние ще сме позеленели, ДА, но това ще бъде само от яд, че не сме си запазили и умножили базовите мощности с висок EROI коефициент. 

Във втората част на бизнес форума с участието на „Добротич уинд“ преобладаваше изкуствено приповдигнат и фамилиарен тон, с който се разказваха небивалици за зелен преход, инвестиции, просперитет в туристическата столица на България, при положение че на света няма проспериращ туризъм и перки на едно място!!! Това бяха няколко часа, в които с малки изключения публиката беше под почти пълна анестезия и беше успивана с икономически тези, които не могат да издържат теста на основен курс по физика и икономика. Толкова за бизнес срещата на вестник „Капитал“...

Време е някой да каже високо и ясно, че системата, която ни налагат, е самоубийствена за България. Тя манипулира хората, внася разделение между тях и ги противопоставя един на друг. Проповядва се еуфория към зелената сделка, но БЕЗ да бъде разбирана. Тя е налудно приветствана, БЕЗ да бъде разбирана. Време е да се обясни на хората, че принасят в жертва собствения си живот, всичко, което са постигнали, създали, построили като стойност в общността, която са изградили, в краката на международния корпоративен капитал и интереси. Време е да се запитаме

 ЗАЩО Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ НАПЛИВЪТ ДА СЕ ИЗГРАЖДАТ ВЕИ СЪОРЪЖЕНИЯ 

ОТ ПРЕДИМНО ГОЛЕМИ ЧУЖДИ ФИРМИ

Каква е причината големите играчи да са в малкo България? Отговорът се крие в евтините ни и страхливи политици, които буквално разпродават държавата ни. Международният корпоративен капитал и интереси са тук не защото искат да ни дадат нещо, а защото искат да вземат. Те вече са го взели от много други хора преди нас и ние им трябваме като поредния източник на блага. 

Това е завземане и икономическо убийство по учебник на една държава по начин, по който това вече се е случвало стотици пъти на различни континенти в интерес на глобални корпоративни интереси.

Някой трябва да каже високо и ясно, че производството на зелена енергия от вятър и слънце на нашата географска ширина е изгодно само за тези, които я произвеждат и я продават на един гарантиран пазар, на който е сигурно, че тя ще бъде изкупена. Парите от това ще бъдат изнесени от страната и харчени навън. Нека да се замислим има ли в България български предприемач, който да произвежда някаква стока на пазара и да се ползва от тези екстри – стоката му да е гарантирано изкупувана... без да залежава в някой склад и да трупа излишно разходи и да се хаби енергия, като например при българските зърнопроизводители. Тук липсва гледната точка на националното стопанство. На публиката се казва за колко много домакинства ще бъде изработен ток, сякаш този ток ще влезе в домакинствата през кабел, който е спуснат директно от вятърната турбина към вашия дом. 

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ЦЕНАТА НА ТОКА? ДАЛИ ТЯ НАМАЛЯВА ПОРАДИ УСИЛЕНОТО ВНЕДРЯВАНЕ НА ЗЕЛЕНИ МОЩНОСТИ, ФОТОВОЛТАИЦИ И ВЯТЪРНИ ПАРКОВЕ

Държавата ни е така опоскана, че ако не „позеленеем“ дори и с ясното съзнание, че се самоубиваме като икономика, истината за „родолюбивото“ управление от последните десетилетия ще лъсне със страшна сила. Планът за възстановяване и устойчивост се различава коренно от досегашния начин за наливане на европари в държавата ни. Европа, колкото и корупция да е изнесла в нашата държава и да е внедрила у нас, на тази Европа й е писнало да бъде крадена и европейските фондове да бъдат прибирани в частни джобове. Този път е поставено условие да се финансират не отделни проекти, а преминаването към следващото плащане да става само ако всички условия по предходната фаза от плана са изпълнени – това включва дори приемането на съответните закони. Ето защо се поема поредният дълг. Ето защо толкова много се бърза – за да влязат поредните евромилиарди. Защото ако не влязат, ще лъсне докъде са ни докарали нашите политици и не е ясно дали ще могат да си намерят място на тази благословена земя. Това са хора, които не са в състояние да мислят от по-висока от личния си келепир гледна точка, от по-висок държавнически порядък. Тъжната равносметка е, че у нас няма нито един политик, нито един държавник, който да има смелостта да каже, че

ЦАРЯТ Е ГОЛ

В момента държавата ни е разкъсвана, разпарчетосвана и тя ще бъде оглозгана, ако не се противопоставим на това. Днес всеки се интересува само и единствено от ползата за себе си; „Добротич уинд“, а и всяка друга компания, която се възползва от зелената шизофрения, се интересува само от печалбата за себе си. Политиците се интересуват само от личната печалба за себе си. Някои кметове по места, които допускат това, се интересуват само от себе си. Собствениците на парцели, които отдават земята си срещу някакъв наем за определено количество години за перки, се интересуват само от себе си и всички ние трагично сме забравили, че ние няма как да оцелеем поединично, ако общността ни не съществува и не просперира, ако държавата ни не е здрава, силна, сигурна, богата и процъфтяваща. 

Дошло е време, в което всички вкупом рискуваме да потънем в канализацията на историята, вторачени в собствената си изгода. Дошло е не просто време разделно, а време, което има нужда от хора, които не могат да бъдат изкушени от личната изгода. Идеалисти или луди глави, авантюристи, хора като Бенковски, Караджата, Ботев, Левски – всички ония идеалисти, които са били страшилище за турската империя, защото са харизвали всичко – имането си, живота си, за една идея, за нещо, което не се купува с пари. За България.