Професионалният етап от развитието на човека заема по-голямата част от неговия житейски път. Затова е важно той да работи това, което сърцето му желае, за да бъде щастлив. Казвам се Елисавета и работя в Исторически парк. Работата ми като екскурзовод ме среща с много интересни и търсещи хора, у които виждам как се пали искрата на родолюбието и обичта към историята на България. С радост признавам, че обичам професията си, но в дните на фестивала „Ново начало“ направо я обожавах. 

Сред многото запомнящи се срещи има една, за която искам да ви разкажа.

Две семейства от Ямбол – на Деляна Трочкова и брат й, облечени еднакво, с български мотиви, пристигнаха в с. Неофит Рилски и с нетърпение очакваха да се присъединят към празника на Исторически парк. С Деляна сме състудентки и двете бяхме развълнувани, че съдбата ни среща отново по такъв специален повод. „Турнето“ на нейното семейство, както го нарече Деляна, започна с обиколка в Исторически парк. Още на входа атмосферата на парка ги погълна. През цялото време слушаха беседата в захлас, попиваха със сетивата си всяко кътче, пресъздаващо историята ни и създадено с огромно чувство към детайла. Направи им силно впечатление колко отзивчиви, топли хора виждат навсякъде, колко е чисто в парка и си дадоха сметка, че така може да бъде навсякъде в България, стига човек да го поиска. В края на обиколката те се чувстваха по-горди българи от всякога, а заедно с дъщеря им разказахме за завета на хан Кубрат във Владетелския дом. Влюбиха се в юртеното селище, в което отседнаха през нощта. Денят за двете семейства продължи във фестивалната зона, където опитаха вкусна храна, видяха старите майстори на средновековни оръжия, доспехи и занаяти, проследиха войнските битки на смели мъже, дошли отдалеч, за да участват във войнския турнир, наблюдаваха историческите спектакли на най-добрите възстановчици у нас, древните войнски изкуства и станаха част от този празник на българския дух. А вечерта беше не по-малко магична… 

Събрахме се в 21 ч. пред голямата сцена в очакване на концертната програма. Деляна ми сподели, че през годините винаги се е страхувала, че може да се наложи като мнозина други и те да напуснат България, но за нейна радост това така и не се е случило. Разказа за разочарованието и отчуждението, което вижда в града, как никой на никого не помага, колко сме сами, как пилеем време и сили разделени. Спомни си за думите на нейния дядо, че традициите трябва да се пазят, че е грехота да не успееш да се справиш в днешно време. В миналото, когато не е имало толкова удобства, те са се справили с четири ръце и три деца на полето… Какво ги е крепило? Какво ни пречи днес? 

Този въпрос вече има своя отговор за Деляна, брат й и техните семейства. В края на този вдъхновяващ ден те стиснаха десницата и на създателя на Исторически парк – Ивелин Михайлов, който с няколко думи усили това, което този ден, това място и тези хора успяха да разпалят. Тези българи си тръгнаха с вярата, че заедно можем да променим всичко, че има надежда, че всичко българско и родно може да се възстанови, съхрани, съгради и запази за идните поколения. „Само за няколко часа те ни накараха да повярваме в себе си, че можем и заедно сме по-силни! У децата ни пламна огън. Запалихте искрата в техните очи и жаждата за знание, за това кои сме и откъде идваме. 

Мили хора, благодарим ви! Не спирайте да градите, а ние ви обещаваме, че ще сме до вас! Искаме и нашият роден край да прилича на този райски кът, който вие сте създали! А вие, приятели, отидете и вижте с очите си какво райско място са създали тези млади хора! Елисавета, благодаря на Бог, че отново пресече пътищата ни!“

Ето защо обожавам работата си…