Винаги, когато говорим за висока възвръщаемост, възникват въпросителни в съзнанието на хората, че това е пирамида, измама, не е възможно или рискът е прекалено голям. Причината за този погрешен модел на тълкуване при действителните възможности, носещи подобни резултати, е, че хората не познават истинската система на работа на финансите в света. Подобни инвестиции не само че са напълно възможни, но те винаги представляват приоритет при хората, които знаят как да работят с парите. Обикновеният човек смята, че щом някой печели много, значи трябва да е мошеник, тъй като има мнозина, които спестяват и влагат средства, а никога не достигат до ситуация, в която да разполагат с много пари. Истинската причина за липсата на подобни резултати обаче е именно в непознаването на системата.

Съществуват две книги, които много точно обясняват този процес, стига човек да има желание да ги прочете и да вникне истински в написаното. Това са книгите „Ти2“ и „Съседът милионер“. В първата книга се описва, че ако правим повече от същото, е малко вероятно да стигнем до сериозно развитие, което да ни донесе излишък и натрупване. Постигането на така наречения в книгата „квантов скок“ е възможно само когато извършим съответните за това стъпки. Във втората книга е написано много точно какво правят истински богатите хора, а именно те законово не плащат данъци или намират начини да ги ограничават до минимум.

Когато един човек инвестира някъде и извади парите си от инвестицията, той заплаща огромно количество данъци. Дори в страна като България, където данъчното облагане е сравнително ниско и имаме плосък данък – пак минимумът, който хората плащат, е в рамките на поне 35–20% за ДДС, 10% за данък печалба и 5% за данък върху дивидента. Отделно от това са банковите такси и разходите за първоначално вкарване и изкарване на самите пари.

На второ място процесът на закупуване на даден продукт винаги е свързан с огромно данъчно облагане, тъй като се заплаща ДДС върху продукта и отделно се плащат различните данъци, акцизи и мита върху самите продукти. Например при горивото се заплаща акциз и отделно и ДДС, като фирмата трябва да плати данък печалба и отделно да финансира всички разходи, свързани със съответната дейност, включително подсигуряване на заплатите на своите служители, които, за да вземат определени чисти суми, имат отчисления за данъци и осигуровки, покрити от работодателя. По този начин за закупуване на дадения продукт плащаме поне 50% разходи за данъци.

Отделно от всичко това, за да премине всеки продукт от неговото производство до крайното му място за продажба към потребителя – има процес на оскъпяване, който е свързан с повишаването на неговата цена с минимум 50%. Разбира се, в зависимост от продукта и начините, по които той достига до своите ползватели чрез различните вериги на доставка – този процент може да се увеличи и значително повече, като понякога надвишава 200-300%.

Така, събирайки всички тези разходи, можем да установим, че крайното оскъпяване надхвърля 135%, като най-често се движи в границата между 150 и 200%.

От една страна, имаме първа фуния, свързана с изкарването на пари, която намалява нашите средства, тъй като парите, с които купуваме и сме произвели от нашите капиталовложения, са намалели от 100 на 65 единици. От друга страна, имаме втора фуния, свързана с процеса на закупуване на самите продукти, при който цената нараства от 100 на 150 единици. И съвсем отделно имаме трета фуния, свързана с производството на самите продукти и възможността им да бъдат предоставени до крайния потребител, при което цената нараства от 100 на 150 единици в най-добрия случай, а понякога нарастването е и до 300 единици. С други думи, цикълът на покупка на определен продукт е свързан с минимум 135% оскъпяване.

Осъзнавайки това, може да се замислим какво би се получило, ако можехме да получим продукта директно от производителя. Така бихме имали поне 135% директна печалба. Разбира се, някои от продуктите, които употребяваме, са такива, които се налага да използваме само веднъж в нашия живот, а други – ползваме веднъж на 5-10 години. В същото време обаче има огромно количество продукти, които употребяваме ежедневно като храната, тока, водата, наема или ипотеката, както и всякакви други регулярни режийни разходи. Когато правим планиране на своя бюджет и успеем да премахнем режийните си разходи, това прави възможно 100% от тези средства да могат да бъдат насочени към получаването на нещата, от които имаме нужда и които ни дават възможност да получим удоволствието, което търсим от живота. Ето защо единственият начин да печелим поне 135% от нашите пари е, когато се обединим и кооперираме, за да премахнем това огромно оскъпяване в нашето потребление.

Обикновено хората се чудят къде да инвестират, но не поставят в сметката си факта, че когато инвестицията и/или самият процес на придвижване на парите се прекъсне – това означава, че парите трябва да се извадят и тяхната стойност да намалее.

Да вземем за пример директното закупуване на земеделска земя от даден човек, който желае да вложи парите си в нещо смислено, за да си осигури някаква доходност. Когато даде земята под аренда на определен земеделски производител, той ще реализира до 80 лева годишна доходност на декар. Впоследствие обаче ще трябва да закупи произвежданите хранителни продукти от магазина, което прави цената на крайната продукция значително по-скъпа и така неговите постъпления имат значително по-ниска производителност, а това от своя страна прави погрешно харченето на изначално заработените средства.

От друга страна, човекът, който решава да закупи земеделска земя – няма как да организира ефективно нейната обработка, дори да разполага с повече от 100 или дори 500 декара. Не е възможно да се осъществи цялостно производство върху закупената от него земя, тъй като нейното количество е твърде малко за постигането на ефективен резултат. Отделно това ще ангажира значително време. Няма да бъде възможно да се намерят истински специалисти и да се закупи адекватна техника, с която да се обработва самата земя по правилен начин. Ето защо директното инвестиране в земя води до прекъсване на процеса, тъй като не може да се обхване цялостно пълният цикъл, с който да се осигури реализиране на цялата възможна доходност за сметка на текущото й усвояване под формата на неефективното й разпръскване и допълнителното й източване чрез различните данъци и налози. Именно богатите хора и големите корпорации успяват да задържат това натрупване при себе си поради причината, че успяват по ефикасен начин да обхванат целия процес от началото до края.

Нека в същото време си представим една затворена система, в която произвеждаме плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти и всички останали хранителни стоки, като самата система е свързана цялостно, за да бъде по-ефективна, притежавайки всички възможности за правилно торене, обработка в по-голям мащаб и при осигурени собствени водоизточници. Съвсем разбираемо е, че подобна система би произвеждала значително по-качествена храна. Обичайно качеството на хранителните продукти спада до около 30% поради множество неправилни операции при стандартната разпокъсана система на тяхното производство, докато в този случай бихме разполагали със 100% качествена храна, която обаче ни излиза на 30% от реалната стойност поради свързаността на самата система.

По този начин самото дружество би имало възможност да обработва десетки хиляди декари, да притежава множество стопанства и да има достатъчно голям обем от работа, за да може да си позволи най-добрите специалисти, които да могат да се развиват, да бъдат добре платени и да изпитват истинско удовлетворение от работата, като в същото време крайните продукти биха били истински и напълно натурални.

Всичко това обичайно е достъпно и присъщо само и единствено за свръхбогатите. Виждаме, че Бил Гейтс и всички останали от неговия ранг изкупуват огромно количество земи.

Въпреки това тази възможност съществува и за обикновения човек, когато той се включи в огромен кооператив, където всеки да може да направи своето капиталовложение и в даден момент да има възможност да получава продукти, които да са част от неговите режийни разходи. По този начин печалбите от неговото участие няма да бъдат в размер на няколко процента, а ще надминават стотици проценти поради факта, че неговите постоянни режийни разходи ще бъдат задоволени от значително по-ефективната система, в която самият човек може да се включи. При това допълнително предимство би била и възможността да се потребяват 2-3 пъти по-качествени продукти от съществуващите алтернативи на пазара, без това да бъде за сметка на значително по-високата цена, на която потенциално биха могли да бъдат придобивани толкова висококачествени продукти без наличието на подобна система.

Добрата новина е, че изграждането на подобен кооператив е вече в ход и хората могат да се възползват от подобни възможности. Умението да се разпознават истински работещите обединения е свързано с по-добрата образованост на хората, поради което книгите играят важна роля за отключването на тази способност. А когато разполагаме и с действително осъществените резултати във времето от успешното обединение на хиляди хора, и отделим нужното време, за да си създадем впечатление от първо лице – посещавайки на място общности като тази в село Неофит Рилски, община Ветрино и вече сътворения Исторически парк, бихме могли значително по-лесно да си отговорим на въпросите, които ни вълнуват. Например каква е възможността да участваме в подобни начинания, вместо да бъдем подвластни на заблудите на масите, които са готови да отрекат и обезличат всяка инициатива, тъй като нямат познанията как е възможно подобно нещо. Да не забравяме, че повечето хора живеят зле и да се вслушваме в техните съвети, обрича и нас на лош живот. Нека се научим да следваме тези, чиито видими дела говорят повече от думите, с които ни облъчват всички останали.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК