Баба Марта бързала и мартенички в Исторически парк вързала

Най-разпространената легенда за началото на мартеницата се свързва с появата на древните българи.

Свързваме Баба Марта с идването на пролетта, а закичването с мартеници за здраве в първия ден от месеца е сред най-красивите и обичани български традиции. Прекрасният празник, символизиращ новия цикъл в природата, е и началото на новия шести активен сезон за Исторически парк, село Неофит Рилски. Тук може да спазите 11-вековната традиция да си размените мартеници, символ на новото начало и възраждащия се живот. Ние пък ще ви припомним някои от най-чудноватите истории за корените на този празник.

Най-разпространената легенда за началото на мартеницата се свързва с появата на древните българи. Тя е възпята в много народни песни и разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух. Според преданието хазарите пленили Хуба и техният предводител предложил на петимата братя да го признаят за техен владетел, за да освободи сестра им и да им остави земите. Братята не се примирили, а тръгнали да търсят нови земи, като най-големият – Батбаян, останал със сестра им. Когато Аспарух намерил свободна земя, той изпратил птица с вързана златна нишка на крачето, като знак да избягат от злия поробител. Батбаян и Хуба стигнали до бреговете на река Дунав и вързали на крачето на птицата бял конец, за да им покаже пътя към другия бряг. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Батбаян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. Аспарух им помогнал да преминат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Батбаян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите воини с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

Част от преданията, разказващи за произхода на празника, са свързани и с познатите на всички Пижо и Пенда. Според някои те са момък и девойка – умни, скромни и красиви, чиято чиста любов е символ на вярата и щастието. Други истории разказват, че са били брат и сестра, а зла магьосница ги е превърнала в пресукани червено-бели нишки, закачени на цъфнало вишнево дърво.

Съществува и притча, че Баба Марта била разлютена от красива невеста, която излязла със стадото си във високи планини, подлъгана от хубавото време. Младата жена не вярвала, че старицата може да се разсърди и да изпрати лошо време. Но засегната, Баба Марта се ядосала, мигом пуснала зимата и вкаменила девойката. Оттогава се смята, че размяната на мартенички е ритуал, с който Баба Марта ще е винаги радостна и ще прави само добрини.

През този най-непредсказуем и капризен месец в годината нека да припомним на дамите да си изберат ден от месеца. Каквото е времетo тогава – такъв е и техният характер. Според някои пък каквото е времето на този ден – такава година ще ни очаква.

Независимо дали вярваме на преданията, мартеницата си остава символ на вярата и е искрено пожелание за здраве, щастие и благоденствие. Подарете най-красивите на своите близки и ги зарадвайте през наближаващите пролетни празници със зареждащо преживяване в Исторически парк, село Неофит Рилски.

До 1 май 2024 г. всички посетители могат да си закупят билети за вход на половин цена. За възрастни – 25 лв.; за деца, пенсионери и посетители с ТЕЛК – 12,50 лв.; а за мама, татко и децата до 18-годишна възраст – семеен билет от 52,50 лв.

Притежателите на златни и сребърни карти запазват преференциите на съответната карта.

Нека всички се закичим с мартеници и тогава здравето, щастието и късметът ще ни съпътстват през цялата година!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД