Тази година един от най-почитаните празници у нас – Тодоровден, се пада на 23 март, събота. Народните вярвания го свързват както с традиционните пожелания за здраве към хората с това име, така и със зачитането на коня – верен спътник на българина в историята му на воин и земеделец. Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Денят ни разкрива част от интересните традиции на българите при смяната на зимната приказка с аромата на пролетта.

История на празника

Счита се, че празникът в църковния календар води началото си от християнските гонения през четвърти век. Тогава император Юлиян Отстъпник, радетел на езичеството, пожелал да се подиграе с християните по време на великденския пост. Като знаел за строгите правила на поста, той наредил да се вземе животинска кръв от езически жертвоприношения и с нея да се напръскат постните храни на пазара в Константинопол. Така вярващите, без да знаят, щели да нарушат поста. Замисълът станал известен на свети Теодор Тирон, който съобщил на Kонстантинополския патриарх за пъкления план. Християните били предупредени и не яли храна от пазара, карали цяла седмица само на варено жито, затова всяка година светецът се споменава с благодарност в първата събота на великденския пост, която се определя според лунния календар. 

Обичаи за Тодоровден

Според тълкуванията на ритуалите в този ден действията са насочени към своеобразно измолване от небето на добра година, в която семействата и отглежданото в двора и на нивата ще се множат в труд и радост. Народът вярвал, че на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва бърз кон и се явява пред Господ с молба да прати на земята топлото време, лятото. Когато стига до небесното царство, светецът забива копието си и връзва юздата на коня за него, тогава от земята се вдига пара и настъпва сезонът за усилен труд на полето.

Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук идва и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сресват гривата и опашката на коня, като в гривата се заплитат сини мъниста, които трябва да пазят животното от зли очи, и ги отвеждат на водопой. Утрото на Тодоровден за жените започва с месенето на обреден хляб във форма или с елементи, насочващи към коня, към подковата. Хлябът в различните райони на страната се украсява с орехи, чесън или сварени царевични зърна. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.

 Част от обичаите са свързани с пожелания и наричания за семейно здраве и щастие. Така например в някои райони фамилията, в която има младо семейство, е в очакване на погачата, която снахата меси и поднася на свекъра и свекървата. Ако им се услади, те започват да я наричат „невясто“ и това е знак, че е пълноправен член на новия род. Вариант на този обичай е месенето на подсладени малки хлебчета, които невестите разнасят по домовете на близките си.

Други обичаи са ритуалното измиване и подстригване на малките деца рано сутрин, преди да се разтропат конете. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „остриган като магаре през март“. Жените измиват косите си с вода, в която е сипана слама от конската ясла – да е косата лъскава и здрава като конска грива. След измиването водата се хвърля след конете, които вече са тръгнали за традиционната кушия.

Народните вярвания и свързаните с тях обичаи са насочени към пожеланията за здраве и плодородие през цялата година. Независимо дали вярваме на преданията, можем да си подарим живописно преживяване за нас и нашите близки, ставайки свидетели на възстановка на Тодоровден в Исторически парк, село Неофит Рилски.

С празничната програма по часове можете да се запознаете на последната страница на вестника!

12:30 Конете пристигат от конюшнята в селото на манежа в Исторически парк.

12:45 Инструкторите закичват кобилите с китка здравец и заплитат мънисто на опашките им.

13:00 Разчупване на ритуална сладка пита, за да са здрави и животните, и хората. Инструкторите захранват конете с хрупкави моркови.

13:15 Конете обикалят манежа на трите основни вида ход – ходом, тръс и галоп.

13:30 Нина Янкова и Йоана Няголова демонстрират воински умения от гърба на коня.

13:45 Децата от клуб „СИВА“ демонстрират езда и стрелба с традиционен лък от гърба на коня.

14:30 Конна акробатика (волтижировка).

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК