Много често думата „иновация“ се тълкува погрешно, като в нея се влага единствено и само идеята за абсолютно революционна технология. Всъщност иновацията не е нищо повече от незначително нововъведение, обикновено дължащо се на лека промяна, която създава възможност нещата да се случват по малко по-различен начин от общоприетия до момента. Тъй като голяма част от хората са инертни, те лесно свикват с вече наложен модел и трудно могат да променят своите възгледи и разбирания. Това създава първоначално затруднение при налагането на определена иновация, тъй като съвсем логично се появява съпротива – от една страна, поради необходимостта да бъдат променени навиците им, а от друга страна, нежеланието на тези, които текущо печелят от вече създаденото статукво, да се разделят с възможността да генерират печалби, без да трябва да полагат особени усилия. Независимо от всичко това, иновациите винаги са били и продължават да бъдат един от най-ефективните пътища за постигане на мащабни резултати.

Едно от най-честите и разпространени вярвания по отношение на иновациите е, че трябва да разполагаме с брилянтна идея, за да може тя да има шанса да произведе съответната висока стойност. Истината е, че огромна част от хората имат значително количество идеи в своето ежедневие, но това, което прави възможно тяхното остойностяване, е способността им да бъдат приложени на практика. Именно това представлява самата иновация – начинът, по който даден процес да бъде внедрен и използван в действителност. Идеите са безполезни, ако не могат да бъдат осъществени или приложени в реалността. Всъщност по-голямата част от нововъведенията, на които сме свидетели, представляват сравнително малка промяна на нещо, което е съществувало преди това. Понякога става дума за намиране на ново приложение на нещо, което вече съществува, друг път е въпрос на различен подход, създаващ напълно различен вид резултати.

Основната причина, поради която мнозина се придържат към добре познатите модели и предпочитат да повтарят вече съществуващите работещи решения, е страхът от неизвестното. Все пак навлизането в непознати води е с неясни последствия. Това е причината да наблюдаваме толкова много модели, които са се доказали и развили в определени сфери, да бъдат повтаряни многократно, докато не се изчерпят и не започнат да убиват своята ефективност – до степен тяхната стойност постепенно да спада до абсолютния минимум.

Лесно може да се наблюдава силата, с която конкуренцията – особено в един по-глобален план – създава изключително ниска себестойност на производство на определени видове продукти, а с навлизането на изкуствения интелект започва да занулява и стойността на редица интелектуални дейности и услугови решения. Масовостта и способността да бъдат използвани сходни модели спомагат за бързото понижаване на добавената стойност, която дадените решения някога са носели.

Това може да се наблюдава в много сфери от икономиката – от магазини и заведения, до производство на различни видове продукти. Дори в огромните корпорации, където разходите за изграждане на дадените продукти са изключително високи, отново има изключителен натиск от страна на високата конкуренция. Много рядко определена компания успява да изработи иновативна система, която да й позволи да не влиза в убийствения пазар на конкуриране със себестойността. За пример може да се вземе компанията Apple, която успя да създаде иновативен модел за дистрибуция и достигане до потребителите, създавайки лоялна общност от последователи. Това й позволи да се развива в мащаби, чрез които да се съхрани огромна част от добавената стойност, която компанията е произвела, вместо тя да бъде изпилена от ценовата война с конкуренцията.

Наблюдавайки заобикалящата ни среда, установяваме, че има безброй наложили се решения, които преди много години са били нищо повече от поредната иновативна проява. И ако сега тяхното присъствие в нашето ежедневие се смята за нещо нормално, то преди време те са били отричани и отблъсквани от обществото, независимо дали това е било поради неразбиране или нежелание.

Ето защо ключът към постигането на мащабни резултати чрез иновации се крие в успешното налагане на даденото нововъведение. Ако очакваме резултатите сами да се проявят, по-вероятно е да загубим битката още преди да е започнала. Първата стъпка винаги е свързана с това да създадем успешно работещ модел в малък мащаб. В крайна сметка е изключително важно да проиграем и проверим способността на дадената възможност да се осъществи правилно. Без наличието на работещ модел ние няма да има какво да налагаме. Обичайно повечето се отказват именно на тази първа стъпка, тъй като създаването на работещ прототип е едно от най-трудните неща, които човек трябва да направи.

На този етап няма място, от което да се учим, за да ползваме наготово вече работещите принципи. Голяма част от процеса, свързан със създаването на дадено нововъведение, се базира на принципа „проба-грешка“. Болката от неуспеха е изключително неприятен и отблъскващ фактор, който кара мнозина да се ориентират повече към познатото и вече утвърдено като модел и път на развитие. В крайна сметка защо да си губят времето и усилията, когато има толкова неща, които вече са измислени и биха могли да бъдат наново преексплоатирани. Стига все още да има стойност, която да се извлече от тях на нови места и територии по света, докато накрая и тяхната добавена стойност не бъде смачкана до почти нулева разлика от себестойността им на производство.

Разбира се, има решения, чрез които да бъде забавен този процес, като брандинга, чрез който добавената стойност се пренася към марката и имиджа на компанията, но това е просто забавящ фактор. Той няма способността да задържи компанията на повърхността, когато се появи следващата по-значителна иновация в същия сегмент, в който съответната компания действа.

Способността да се преодоляват трудностите и да се действа въпреки тях, въпреки болката и неуспехите, е от ключово значение за прокарване на всяко нововъведение. От момента на неговата изработка, през проиграване и доказване на полезността му, до етапа на преодоляване на съпротивлението на обществото за неговото налагане.

Успешен пример в България за създаване на изключителна икономическа иновация в съвременната ни заобикаляща среда е именно проектът „Исторически парк“. Той стартира в идейна форма преди почти 14 години и преминава дългия път на утвърждаване на модела, първоначално доказвайки своята ефективност чрез демопроекта „Неолитно селище“. Мащабът на проекта е в такъв размер, че по пътя на неговото изграждане се налага да бъде намерен изцяло нов, иновативен модел, по който обикновените хора да могат да се обединят и да действат в съдружие, за да подсигурят реализирането на финалния културно-исторически атракцион, на който всеки може да се наслади в днешно време.

Разбира се, подобен род иновации прокарват различни от вече утвърдените канали, по които властимащите политико-олигархични структури са свикнали да оперират, което създава опасност за статуквото – всяка иновация предвещава края на предходните модели, по които са се осъществявали подобни инициативи.

Предимството на формираната общност от свободни и мислещи хора, действащи в посока създаването и изграждането на този проект в Земята на свободните хора от община Ветрино, село Неофит Рилски, е възможността да се докаже на практика един вече работещ модел, по който би могла да бъде съградена наново цялата страна. Видимо за последните 35 години, липсата на иновации и бледото копиране от вече развитите страни доведоха до осъществяване на печалби за сметка на разграбването на всичко съществуващо и за сметка на средствата, които са били предназначени да се благоустрои страната ни.

Фактът, че една община може да бъде съградена наново от нулата – без досег до политическата власт или публичните финанси – е показателен за възможността и потенциала, който подобна организация е способна да реализира в още по-голям мащаб, ако обикновеният човек вземе решение да гласува своето доверие на новосъздадената организация – ПП „Величие“. Иновативният модел, по който се работи, вече се е доказал на практика, остава да бъде наложен в по-голям мащаб. Нормално е да има съпротивление – вече сме свикнали с познатото зло и трудно можем да възприемем непознатото добро. Все пак изборът е в нашите ръце – всеки има шанс да подпомогне процеса на интеграция и внедряване на работещите механизми и така да съградим наново цялата страна. България – това сме ние и само заедно можем да гарантираме доброто бъдеще на нашите деца!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК