Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Всички искаме да живеем на хубаво място, което да кипи от живот. Искаме навсякъде около нас да се случва нещо, което да ни вдъхновява, да общуваме с хора, които мислят и действат за бъдещето, да има справедливост и взаимопомощ, да има отдаденост и откритост. За съжаление с годините губим вяра, защото, колкото и да обикаляме света, не успяваме да попаднем на такова място. Така беше до появата на Исторически парк.
В науката всяко растение или животно принадлежи към даден вид. Той е основна единица в класификацията на организмите. Видът определя мястото в систематичната йерархия, която отразява еволюционните връзки. Благодарение на тази класификация ние знаем към кой вид принадлежим и това определя кои сме, от кого произхождаме, с кого можем да се сдружим и къде можем да отидем. Познаването на постиженията и произхода на нашия вид ни помага да разберем своето място в света, да разпознаем своите роднини и заедно с тях да създадем обединение и система, в която можем да оцелеем, просперираме и творим.
Много е лесно, когато имаш черно и бяло. Тогава всичко ти е ясно и е лесно да се ориентираш. Когато имаш различни нюанси на тези цветове обаче, е много вероятно да се объркаш и въобще да загубиш представа кое е правилното действие, което трябва да извършиш. Ако един човек е груб, първичен, агресивен, изглеждащ силен и налагащ тази сила, е ясно, че е мутра, иска да се възползва от нас и да ни вземе това, което ни принадлежи и сме си го заработили. Когато обаче срещу нас имаме културен, фин, образован, говорещ хубаво и излъчващ модерност, то ние вярваме, че този човек е интелигентен, мисли за общото благо и има ценности, които го правят добър и може да му се вярва.
Някъде, в една далечна земя съществувало вълшебно село. Хората в него били много добри и насочвали всичките си усилия да правят мястото все по-красиво и по-красиво. Докато другите в държавата, в която живеели, ходели по почивки, гледали телевизия, вдигали пищни празненства, хапвали, сръбвали и философствали вечер, добрите хора в това село използвали всичкото си време да градят и създават. За тях нямало събота и неделя, нямало празници, нямало почивки и безсмислени събирания. Всичко при тях имало цел и посока, която те следвали ден след ден.
