Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Броени дни остават до началото на събора „Заедно за България“, който ще се проведе на 12 и 13 август за втора поредна година във Фестивалната зона край Исторически парк, с. Неофит Рилски. Всички усещаме тегобата на времето – то е разделно, светът сякаш загуби посоката, изчезнаха вековечни ориентири за принадлежност, устои, вяра, морал...
Даниела Николова – досегашната председателка на Общинския съвет в община Ветрино, не е номинирана от партията, която я е издигнала на предишните избори. Това, уважаеми, означава, че тя или трябва да намери някого, за когото да се закачи, или остава извън борда на властта за следващия мандат и отива право в Бюрото за безработни. Не й се ходи там – намерила е към кого да се присламчи – Милен Георгиев, наричан шеговито Човека келепир, е обявил, че създава широка коалиция за изборите и Николова вече му ляга за дузпа.
От 34 години, откакто избухна демокрацията, ние сме свободни да протестираме. Правим го предимно културно, пред празните прозорци и кабинети на тези, срещу които протестираме. А те ни гледат от луксозните си къщи, построени с нашите пари, седнали удобно пред големите си плазми, полегнали удобно на скъпите си дивани, навярно с чаша скъпо питие... И понеже не ни е за пръв път да сме уникални – изобретихме и практикуваме нов начин на протест – протестираме „ЗА“, а не „ПРОТИВ“! Нещо като дървено желязо.
Вече 34 години ние, българите, чакаме. Понякога протестираме, събираме подписи, гласуваме или не, надяваме се нещо да се промени така, че да живеем по-добре в страната си. Но главно чакаме. Някои не дочакаха това и отидоха да търсят щастието в чужбина. Каквато и промяна сме си представяли, тя неизменно се очаква да бъде извършена от политиците, да бъде допусната от външни сили или да дойде някой – цар, водач или месия, който да извърши чудо, да въздаде справедливост и всичко да тръгне по мед и масло. На нас ни е втълпено, че за каквато и промяна да става въпрос, тя ще ни се случи, ние просто трябва да я дочакаме да се появи в живота ни.
