Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Решението за промяна в живота на човек е понякога трудно за взимане. И точно тук мнозина се отказват. Защото трябва да направят крачка напред, в тъмното. Още по-трудно е, когато има семейство и деца, за които човек носи отговорност. Големите промени често се провокират от малките ежедневни стъпки, които всеки, решил да промени живота си, следва неотлъчно. Такива хора и истории има много, но малко са ни разказани.
Преди време ви разказахме за Чавдар Мутафов от град Русе, който в търсене на смисъл и себеподобни хора, се премести във Варна. Достойни за уважение са усилията, които карат един човек да напусне родния си град и да отиде на непознато място, сред непознати хора, където да започне всичко отначало. Животът рядко е като бял лист, но младостта предлага много възможности да изтриеш всичко и да започнеш отначало. Пречка за това често се оказват властта на навика или липсата на смелост. Но да се върнем на Чавдар. След преместването му във Варна, той е привлечен от философията на проекта “Исторически парк” и се премества да живее в село Неофит Рилски.
Днес в града е пълно със скучаещи млади хора, които трудно намират в какво да вложат енергията си. Човек е така устроен, че има нужда да получава удовлетворение от това, с което се занимава. А в града е по-скоро трудно да се намери такова занимание. Ето защо депресията нараства сред младите хора и те стават все по-затворени и свити в големия град. В подобна ситуация се е намирал и Аргир Аргиров.
Всички знаем колко много българи напуснаха дома си и заминаха да работят в чужбина в търсене на по-добър живот и препитание. Казваме си със съжаление и разбиране, че те няма какво да правят тук, защото в България няма развитие. Може би и сред четящите тези редове ще има хора, които в момента са далеч от родината си и изтръпват още от думите в заглавието “завръщат” и “у дома”. Има много хора, които милеят за дома си, но не виждат развитието си в България.
