Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Библейската представа за предателя на Христос, който го е предал за дребната сума от 30 сребърника, е чудесна метафора за това колко евтино днес се пре(от)дават човешкото достойнство и чест. Това е непосилна съпоставка между непреходното и тленното, между голямото – това, на което не можеш да сложиш цена, и ширпотребата, особено в политиката.
Искаме да видим коя политическа сила и коя власт ще застане срещу народа си. Коя е тази власт, която ще дойде да ни убеждава колко е полезно да имаме чужди инвеститори вместо български предприемачи? Колко е добре да си бетонираме и набучим земята с перки и да я покрием със соларни панели, вместо да я обработваме и да отглеждаме хляба си. Колко е добре да отдадем земята си на чуждестранни инвеститори, които не са нищо друго освен прекупвачи и ни предлагат жълтите стотинки на „социалните“ им програми, вместо да развиваме българското стопанство и да нахраним народа си.
Областният управител е представител на държавната власт. Като такъв той има определени права, но и задължения да упражнява тази власт. Областният управител е стопанинът на областта и като такъв той трябва да съблюдава парченцето държава, което му е поверено, да бъде стопанисвано добре и така, щото държавният интерес на това парченце златна българска земя да бъде защитен.
Домът на далаверата – община Вълчи дол, заслужава да влезе в учебниците. Властта – така, както се упражнява от кмета и неговите послушници, е христоматиен пример за бавното, методично и подмолно убийство на населеното място! Няколко паразита в местната власт въздигат далаверата и безцеремонното й практикуване до занаят с елементи на изкуство. Ние сме си виновни, че ги търпим и дори им плащаме за това.
