Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
В днешно време най-често срещаната гледка са деца с телефон в ръцете. Тъжно, нали? Как да не допускаме това? Какво можем да направим, за да се преборим за вниманието на нашите деца? От една страна, не искаме наследниците ни да бъдат пред екраните, но от друга – не им осигуряваме възможности, с които да предизвикаме интереса им и те в действителност да развият своите способности.
Само преди две седмици се разшумя за поредния случай на убийство от шофьор на младо момче и момиче. Огромна трагедия, която разтърси България. Момичето се връща от чужбина, защото е срещнало истинската си любов. Решава да се установи в родината и да допринася за живота тук. Родители, които са отгледали деца и се надяват на внуци, са почернени. Смисълът на техния живот е изчезнал. Загубени животи, почернени съдби, неродени българчета… и всичкото това, защото определени хора са загубили представа за правилата в света. Шофьори, които смятат себе си за център на вселената и разглеждат движещите се по улиците и тротоарите като кегли.
Най-сигурният начин да убием един празник е като го принизим и превърнем в рутина. Това неизменно става с формално отношение и липса на осмисляне. Денят на българската писменост и култура не заслужава това.
Вече 34 години сме свидетели на постоянни политически лъжи, които правят така, че хората да живеят все по-зле и по-зле. След прехода ни обещаха свобода на развитие на бизнеса, подпомагане на частната инициатива и равноправие на всички граждани на Република България. Разполагахме с перфектно здравеопазване и образование, имахме материалната база на заводи и селски стопанства, имахме армия и полиция, които се грижеха да няма издевателства над обикновените хора. Оставаше да имаме политици, които да създадат среда, в която да се развива обществото и обикновеният човек да има предпоставки за развитие и по-добър живот.
