Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Мнозина искат да живеят в по-добра среда и сред по-добри хора, но малцина успяват да го постигнат. Отиваме в чужбина и виждаме потресаващи сгради, които ни карат да се чувстваме малки и незначителни в сравнение с народите, които са ги построили. Готови сме да им служим безпрекословно само и само да ни позволят да живеем сред тях. Когато се приберем в България и видим нещо подобно обаче, започва странен мисловен процес.
Преди 147 години в Батак се е случило събитие, което е разтърсило хората в България и по света. Османлии са убили и осквернили труповете на много български жени, деца и старци. Липсата на подготвеност и единност на народа ни в този момент е платена от слабите и беззащитните.
Втора доброволческа група от село Неофит Рилски, община Ветрино, потегли в събота сутринта (29.04.) към манастира “Св. Четиридесет мъченици” в село Мерданя, област Велико Търново. Седем момичета на различна възраст избраха да посветят събота и неделя, като се потрудят за поддържането на българския женски манастир. Живеем в смутни времена, в които сякаш е модерно да си невярващ. Гледаме повърхностно на всичко, трупаме предмети, но не сме щастливи. Причината за това е, че просто сме се отдалечили от Бога, от Създателя.
По празниците обикновено хората са свикнали да си почиват. Да ядат, да пият и нищо да не правят. Но тогава дори един празничен ден може да ни се стори страшно дълъг и уморителен. Безцелното ядене и пиене не носи смисъл и удовлетворение. Залъкът е много по-сладък, когато го преглъщаш с усещането, че си направил някому добро, допринесъл си за общото благо
