Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
„Големият град дава повече възможности за работа“, казват мнозина. Разбира се, те са прави. Възможности да си експлоатиран, да си недооценен и никой да не се интересува от твоето личностно и кариерно израстване, се предлагат надлъж и нашир. Споделеният опит може да ни спести много време в лутане, а истории като тази могат да ни предпазят от вземането на грешни решения.
Много адреналин, смях и естонски ентусиазъм добавиха гостите ни от Естония този уикенд. Доброволческата ни група се подсили с чуждестранно участие. Обичайните шеги и глъч се редуваха с естонска реч, смешни снимки и забележителни трудови резултати. Но нека да ви разкажем за тях.
За последните 30-40 години в България, а и в световен мащаб изчезва една много важна градивна единица за правилното функциониране на нашето съвременно общество – малките и средните производители, които до съвсем скоро са носили в себе си познанието за правилното производство на храни. Познание, научено от поколенията преди тях, което е правило така, че храните са имали толкова голяма хранителна стойност. Но изчезването или заличаването на тази прослойка от хора се оказва не най-големият проблем, а нещо още по-съществено. Това, че навред съзнанието на земеделците е завладяно от модерните принципи за производство на храна.
Хората, които са изучавали история и икономическа теория, знаят за развитието на човешкото общество и различните класови строеве, през които то преминава. Голямата маса от хора са се борили хилядолетия да има равен шанс за всички, но уви, досега това никога не се е получавало. През робовладелското общество властта е била у тези, които са имали добрата организация и силата да поробват хора, които да работят за тях. В епохата на феодализма благодарение на придобитата земя група хора са владеели другите. Опитваха се да ни убедят, че в епохата на капитализма всеки може да се развие спрямо своите знания и усилия, но уви, разбрахме, че това е една огромна лъжа.
