Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Единствено чрез опознаването на човешката история и икономическите взаимоотношения в различните строеве през вековете бихме могли да започнем да забелязваме механизмите на подчинение, които се използват, за да се поддържа статуквото на управляващия елит. В днешния капиталистически свят е успешно подменено значението на думата „демокрация“, която в основата на своята същност дълго време е била синоним на думата „равноправие“.
Самозаблудата е сложен психологически феномен, който в най-общ смисъл предоставя механизъм за самозащита и самосъхранение на индивида във връзка с допира му със заобикалящата го действителност. Погрешното усещане за „правилно“ и „сигурност“ са естествен резултат от проявата на това психично явление. В хитовия филм „Матрицата“ Нео беше изправен пред избора да види реалността такава, каквато е в действителност, или да остане да живее в предизвикания и специално създаден виртуален свят, който съзнанието му автоматично възприема за истински.
За голяма част от хората думата „инвестиция“ се свързва автоматично с думата „риск“. В същото време в определението на думата „инвестиция“ е заложена единствено концепцията за дългосрочно влагане на средства с цел възвръщането им във времето заедно с възможността за реализиране на печалба. От друга страна, определението на думата „риск“ е свързано с отклонението от резултата в положителна или негативна посока спрямо очакваната или първоначално заложената стойност.
Голяма част от хората искрено вярват, че държавата ще се погрижи за тях и тяхното бъдеще. Вижда се, че в момент на нужда дори тези, които отдавна са се отказали да разчитат на системата, предприемат определени стъпки, за да се възползват от нея и да не са „капо“. Независимо от ясните доказателства за липсата на ефективност при различните държавни структури, включително социалната, здравната, образователната и пенсионната система – хората продължават да вярват, че има начин това да се оправи с избор на подходящите управници.
