Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Аз съм просто едно момиче, което силно вярва,че бъдеще и развитие може да има и в България. В община Ветрино се събрахме хора, които мислим по този начин и работим, за да покажем пред света и пред нашите сънародници, че и в България МОЖЕ.
„Да прочетеш за живота на някого, е като да си купиш акъл за чужда сметка.“ Тези думи чух наскоро от мъдър човек, с когото животът ме срещна. Запомних ги, защото има смисъл в тях, но не предположих колко скоро ще ми се наложи да се убедя в истинността им. Става дума за поредната житейска история на едно българско семейство, което преминава през успешни и през трудни периоди, през върхове и спадове в опитите да подреди живота си.
Фирма „Добротич уинд“ обещава на местните в община Ветрино безплатен ток, но ако се използва неправилно, колкото и ток да се дава, той никога няма да бъде достатъчен, защото осветителите тела в населените места са малко, стари са и имат висока консумация на електричество. Исторически парк стартира инициатива в село Неофит Рилски, като стъпка по стъпка започна подмяната на уличното осветление за своя сметка- сега осветителните тела са нови и много по-икономични, но с много по-голям капацитет.
Има много начини да се увековечи един момент. Но истински добрите са малко. Да посадиш дърво, е не просто прекрасен, но и смислен начин да се увековечи момент или събитие. По повод 32-годишнината от създаването на фирма „Прима 91“ нейни служители решиха да изненадат своя шеф и колегите си и да участват в инициативата „Посади дърво и остани във вечността“. На 29 май, около 10 ч., всички се събраха пред паркинга на Исторически парк и главният озеленител Аргир Аргиров ги заведе до мястото, на което ги очакваше прекрасен екземпляр – 8-годишен чинар, който само трябваше да засадят.
Повечето хора очакват държавата да им дава, а те да стоят и да чакат, без да правят нищо. “Тук не стават нещата! Нищо не прави държавата за мен!”, си казват те. Но ако ги попитате “Какво направи ти за България и как я подобри?”, често отговорът е объркан поглед встрани. Обикновено, когато отидат в чужбина, осъзнават, че няма нищо по-свято от родината, и искат отново да се завърнат, но тoва ги плаши. Страх ги е от липсата на алтернатива. “Ами какво ще правя? Как да започна отначало?”, са въпросите, които не им дават мира.
