Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Златният век е връх в развитието на Българската християнска цивилизация и държава на Балканите – период на политически възход и културен разцвет на Първата българска държава по време на управлението на цар Симеон I Велики (старобълг. цѣсарь Сvмеѡнь; гръц. Συμεών Αʹ ὁ Μέγας, Sumeṓn prôtos ho Mégas) (893-927).
Преселението на българите в края на VII в. от Северното Черноморие към земите по Долния Дунав е една от последните вълни на Великото преселение на народите. Това преселение завършва с намирането на нова земя и отнемането й със сила, явление добре известно в историческата наука като „Завоюване на родината”. След победната война с Ромейската империя (Византия) през 680–681 г. българите се установяват трайно на Балканите.
През есента на 717 г. от рождението на Христа и 99 г. от Хиджра пред стените на царския град – Константинопол, се изправили на бран две велики воинства – неизброимата рат на Арабския халифат, водена от Сюлейман ибн Абдул-Малик от рода на Умаядите, и българската конница, предводителствана от канасюбиги Тервел.