За последните 30-40 години в България, а и в световен мащаб изчезва една много важна градивна единица за правилното функциониране на нашето съвременно общество – малките и средните производители, които до съвсем скоро са носили в себе си познанието за правилното производство на храни. Познание, научено от поколенията преди тях, което е правило така, че храните са имали толкова голяма хранителна стойност. Но изчезването или заличаването на тази прослойка от хора се оказва не най-големият проблем, а нещо още по-съществено. Това, че навред съзнанието на земеделците е завладяно от модерните принципи за производство на храна.