Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Казвам се Петър Иванов и съм на 39 години. Роден съм в град София, където живях през по-голяма част от живота си. Отскоро се преместих в община Ветрино, за да работя за въздигането на България.
Добруджа, земята, за която е мечтал всеки владетел и за която са се водили толкова много войни, сега се е превърнала в пустиня, от която хората бягат. Демографската криза удря и житницата на България, липсват развойни центрове и условия за предприемачество, няма ги и водачите, които да заразяват с пример останалите и да са готови да поемат отговорност.
Човекът е адаптивен. Налагало му се е да преодолява всевъзможни трудности, за да оцелее. Нашите предци са се справяли в среда на хищници и без оръжията на цивилизацията. Едва ли някой е предполагал обаче, че ще дойде време, когато хората ще се превърнат в консуматори?!
Взаимопомощта е фактор на еволюцията, е смятал руски учен от 19-и век. За благоденствието на една общност също е нужна взаимопомощ, а без сътрудничеството между хората не е минало нито едно велико дело в човешката история.
Човекът формира своите възгледи и манталитет, вземайки за модел обществото, към което принадлежи, и така той става копие на средата. Но има и хора, които трудно бихме причислили към определен психологически тип или прослойка, защото са избрали живот извън стандарта. Един от тях е 27-годишният сливналия Мартин Петров. Той завършва Великотърновския университет, специалност „Педагогика на спорта и физическото възпитание“, но не започва да води обучения на ученици, а на хищни птици. Мартин ще ни разкаже малко повече за необикновения си занаят, известен още от древността.